Ден 17-ти

Ден 17-ти
Лице в лице със сянката

Ако искаме да видим същността на своите сенки, трябва да си даваме сметка кое  какво не одобряваме в телата на другите. Често това, което осъждаме у другите, говори за начина, по който гледаме на себе си.

Ако констатираме нещо, то не е проекция на самите нас, но ако го критикуваме, то става именно такава проекция.

Да приемате всички свои особености, за да поемете отговорност за житейските си решения, които са повлияли на тялото ви. Това ще ви помогне да станете пълноценна личност, която приема и цени своето тяло, независимо в каква форма се намира то.

Утвърждение за деня:

Безусловно приемам всички свои особености.

Всяка жлеза, орган и клетка на тялото ни показва повече или по-малко кои сме ние. Вашето тяло е вашия оракул, затова бъдете отворени за неговите знаци и послания във всеки един момент. Тялото ви винаги казва истината за вашия живот и то се знае кое е истинското или значимото във всяка ситуация и личност, с които се сблъсквате. Слушайте тялото си: затворете очи и го попитайте какво иска да ви каже. 

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Един от хубавите ми дни тук.

Майка се обади. Очаквах го и вече не го очаквах. Развълнувана, за една минута ме попита как съм, кога се прибирам и колко им липсвам с татко, а той шумно нареждаше покрай нея да ми предаде целувки от него. Липсваха ми! 

Засиях! Бях важна за някого!

Обадих се на моето дете. Тате-това, тате-онова. Стоп, сине мой! Избрала съм ти най-прекрасния татко на тази земя, избирала съм го измежду милиони други, харесала съм го да бъде твой татко! От теб се изисква само да го обичаш!

И кратко добавям в 10 минутни ни разговор: "Предай на кака Марияна, че й благодаря, че се грижи за теб!" Вече съм готова да го кажа на глас. Знам, че преобръщам съдбата си в този момент! Защото съзнателно обявих на Вселената, че съм готова за хубавите нови неща в живота си като съзнателно пусна старите и си тръгна от тях. "Вече й го казах" - изненадва ме сина ми. Притаявам дъх! Значи тя вече знае, че съм й благодарна! Дано съм я усмихнала! Благодаря й! Продължавам напред...

Днес съм благодарна! Ей-така, за всичко!

Още повече за фотоапарата ми, който прави снимки с малки черни петна. От скоро! Просто му благодаря, че си върши работата добре! Май съм прекалила в приемането му за даденост. Дава ми сигнал. Опитвам се да не му се сърдя. Просто се помолих да си върне обратно настроението за снимане.

Път до местния Карфур. Посреща ни пълен паркинг и мързеливи кучета, налягали смело и съвсем категорично по средата на стълбите. Горещо е. Няма начин. Първите дни на горещия юли. Не искам да съм на тяхно място с тези дебели вълнени кожуси. Сигурно и те не искат да са на мое място. Или им е все тая. Разбирам го, когато белия приятел ме поглежда едва-едва изпод вежди и хич не се впечатлява, когато дълго го фокусирам с фотоапарат. 

Подариха ми шише. Всъщност, две. От мен зависеше какъв цвят да са. Избрах виолетово и тюркоазено синьо на цвят. Не се колебах много. Запитах защо точно тези цветове сред многото жълто, зелено, оранжево, винено... Май душата ми копнее за тези цветове. Имам нужда да се напълня със синьото на надеждата и виолетовото на магията и вярата в себе си. 

  

Вселената ми подари 450 €. Стояха на задното стъкло на автомобила. Рекламни материали от едната страна, от другата - чудесни 50 € банкноти, цели 9 на брой. Само за мен! Благодаря на Вселената за хубавия знак! Приемам ги за истински и очаквам в най-скоро време да влязат в иначе така празния ми портфейл. Но вече не е празен. В него има 450 €.

Пълна луна. Голяма и наедряла, тежко се носи из смрачяващото се небе над Атина. След малко ще се покаже иззад тентата на терасата, където правим малката си импровизирана вечеря по приятелски. Приветствам я! Жената в мен приветства Пълнотата на природата, силата на притеглянето и всички малки и големи магии, които се правят по пълнолуние. Магична Луна! Жената в мен се ражда! На всеки 28 дни като Луна се изпълвам с магия и предизвикателството да бъда жена! 

Време е за десерт. След много приказки сред атинския здрач на тиха тераса душата има нужда от десерт. Захарен, богат крем, настърган шоколад. От кой цвят да си избера? Пълна Луна. Нека днес е цветът на жълтото. В Седмицата на Огъня съм. Събирам сили, за да взема решения. Категорични. Важни. Остават още 18 дни, в които мога да ги взема. Защото съм тук. 

А на отсрещната тераса също вечерят. Сладки приказки, вечерна тишина и топлина на настъпващата вечер. Може би са семейство. Ние сме само приятели. И това ни стига. Хубаво е, защото точно тази вечер сме като семейство - говорим, смеем се, споделяме.