В кутийката с бижута имам халка, на която е написано едно специално име и датата 9 юли 2000г. Тя отдавна стои забравена сред купищата женски джунджурии, колиета и шалчета, непоглеждана, нежелана, носеща само спомени.
Цели 12 години от онзи горещ юлски ден, в който смело и с усмивка казах "Да" на едно момче. Тогава той беше моето момче, аз вярвах, че съм неговото момиче! От 3 седмици носех и неговото дете. Бях в бяло, пристъпвах гордо, майка ме гледаше с възхищение, вярвах, че единствена...Бях смела тогава! За да мечтая, вярвам и вървя смело напред...
Това беше преди 12 години.
Сега знам, че той е бил начинът да се появи в моя живот най-специалния ми мъж в сърцето - моя син.
Днес, 12 години след онзи горещ юли, е отново горещо. Той е в Гърция, аз - също се потя на гръцката жега. Той живее с друга жена, аз съм на гости на приятел. Делят ни около 300 км разстояние, много години раздяла, различни интереси, различни пътища. Събира ни едно дете и понякога мислите а-можеше-да-е-по-различно...
Аз съм друга, той отдавна е с друга. 12 години от онзи ден, когато вярвах, че съм Единствена и ще бъда винаги такава. Не знаех, че следващите 12 години ще са надежди, очаквания, даване на шансове, вземане на сърцето си обратно, подаряването му отново, разочарования, мечти, търсения, обрати, хубави дни, лоши моменти...
9 юли. Не се поздравихме, не си честитихме, не си написахме нищо, замълчахме... Всеки от двама ни е погледнал календара, мислено си е припомнил онзи далечен 9-ти и е затворил мислите си в шкафа на забравата. Вече няма нищо между нас, освен едно голямо емоционално момче, което всеки ден е на различно мнение от предишния.
Последните две години съдбата ме провокира с намигване. От всички дни в годината един от най-специалните мъже в сърцето ми избира точно този ден измежду всички останали 364 дни на календара и ми изпраща кратко съобщение колко му липсвам. Друг мъж, стара дата от сватба. Игра на числата или игра на съдбата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар