Ден 27-ми

Ден 27-ми, предпоследен от Седмицата на Земята
Сътворете си превъзходно здраве в бъдеще

Живейте съобразно това какви искате да бъдете утре - с други думи, вашето бъдеще се създава сега. Ако искате да бъдете силни, енергични и в добра физическа форма, дръжте се така, сякаш вече притежавате тези качества. Не стойте с отпуснати рамене и не си тътрете краката - дръжте се изправени с вдигната глава и стъпвайте уверено и отмерено. Гледайте на себе си като на човек, който е изключително добре развит и здрав, дръжте се, сякаш сте такива - и това ще стане факт. Постарайте се да проектирате бъдещето си. Поздравете себе си за това какви сте станали и за всичко, което сте преживели.

Когато мозъкът ви получава послания от тялото, че се чувства добре, здравето ви също е добро. Днес решете как искате да се чувства тялото ви и после се дръжте така, сякаш се чувствате по този начин. Ако смятате, че се чувствате чудесно и се държите сякаш това е факт, ще ви бъде много по-лесно да поддържате добро здраве.

Утвърждение за деня:
Тялото ми винаги е изпълнено с жизненост, радост и покой!

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Дълго пътуване. 6,30ч сутрин, самотна автогара и аз вече тътря тежки чанти към първото такси, което да ме заведе най-накрая у дома. Моето заземяване в Седмицата на Земята. Приземена отвсякъде. Не само тежките чанти ме дърпат към земята.

Разопаковам спомените, прибрала ги така грижливо само преди половин ден в друга столица и друга държава. Камъчета от морето. Камъни ли носиш в тази чанта? - ме пита шофьорът, сънено подаващ ми тежкия сак измежду всичките други, нахвърлени в багажното отделение на автобуса. "Да!" Едва ли ми повярва. Моите камъни от Атина. Моите спомени. Нека са хубави, а не тежки като камъни.

Прибирам се и на кого по-напред да се обадя. Мама, татко, приятели, спи ми се. Дори се уговарям за вечерта.

Моят дом, оставен и грижливо заключен за месец време. Цветята са поизсъхнали. Прозорците са се позамърсили, всичко останало е както го оставих. Тръгнах с надежда и страхове. Връщам се с надежда и тъга.

Поглеждам се в огледалото, онова, което ме правеше уж по-слаба в моите очи. Опитвам се да не се критикувам. Нали се обичам?! Огледалото явно е запазило моите стари представи за оная мен, другата, отпреди месец. Трябва да променя огледалните образи в моите очи. За да се видя отново така прекрасна и влюбена, както се чувствах съм себе си в онзи южен град, от който си тръгнах преди ден.

Връщам се с категоричното мнение, че съм прекрасна и заслужавам живота, който ми се върти из мечтите. Онзи, хубавия, синия, морския, влюбения...

Вечерта съм навън с приятелка и си говорим много. За всичко, по много. За Атина, за мъжете, за лъжите, за истината, за това къде сме, какво искаме, какво е назад, кое е напред...

А край нас лятна вечер, успокоила дневната жега. И едно хубаво усещане за бъдещи дни, очаквани, търсени, желани...
И мохитото с много зелено, от онова, хубавото, по което женските очи много си падаме, с кафява захар и много лед беше като балсам за душата след юлския мор. И коктейла преди това се услади на сетивата, зажеднели за цветно, сладко и отпускащо за разговори и споделяния...

Харесва ми да съм жена!