Сподели ми, че съм важна в живота ти. Чух го, вятърът не отнесе думите ти някъде насред морето както ти си мислиш. Помня и сутринта, когато ми го каза. Не ти отговорих по начина, по който очакваш. Защото така го чувства моето сърце!
После... започна понякога, неочаквано за мен да забиваш иглички в сърцето ми. Случайно изпуснати думи и забележки. Не очаквах! Поне от теб. Но е толкова познато. Мъжът, онзи, уязвеният в теб проговаря. Вярвах, че сме приятели.
Днес ме наричаш с най-умалителните имена, които намираш в сърцето си. Защото си само с мен.
Днес ме наричаш с най-умалителните имена, които намираш в сърцето си. Защото си само с мен.
Утре, когато не си с мен, ще разказваш моите истории, излезли от сърцето ми, съкровено споделени с теб в онези притихнали вечери на терасата, свободно говорещи и споделящи животите си. Ще ги разказваш на непознати за мен, твои познати. Непочувствани от теб и тях, изстрадани от мен в сърцето. Моите истории, извадени от сърцето и дълбоките спомени с тях. Зад всяка история е моето сърце. Моите емоции, чувства и истории ще бъдат разнасяни като чужди вещи, непотребни, изоставени, ненужни, откраднати, мои си, вече жалки и комични в устата на другите.
Днес ме караш да остана заради теб, да не си тръгвам. Оставам, но заради себе си. Днес ми казваш колко съм важна и специална за теб.
Утре няма да ме помниш. Защото ще съм една от редицата в живота ти.
Питаш ме защо днес мълча? За да не разказваш моите истории с много от моето сърце в тях утре някъде на непознати за мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар