Едно момче си отиде от този свят...

Почти не го познавах. Работата ни срещна за кратко. Познавах го по-скоро като мълчалив въпреки лъвския си характер. Един ден най-изненадващо се заговори с мен по незначителен повод и го видях колко е емоционален и приятно темпераментен.

После не се видяхме. Аз напуснах работа. Него работата го отнесе нанякъде.

После научих за рака. 

Припомних си за Ивчо, братовчед ми и за пътя, който извървяхме с него до края...

Тази вечер научих, че душата му е в един по-светъл свят! Вярвам, че там е по-добре!

Заслужаваше да разбере какво е любов, дом, семейство, дете...

В такива моменти си мисля колко излишна суета има в дните ти. Изгубваме се в харесва ми-не ми харесва, добре съм-не съм добре... Кратък миг и ни няма вече. Остава само любовта след нас...

Почивай в мир, младо момче! Не те познавах, но знам, че много си обичал и много са те обичали!