Ден 16-ти

Ден 16-ти, Седмица на Огъня

Поемайте рискове и сърдечно обичайте себе си

Не се учудвайте, ако тази седмица ви заливат емоции като гняв, раздразнение или неудовлетвореност. Но ако се чувствате превъзходно, не мислете, че нещата не се получават.

Не забравяйте, че щом веднъж се посветите на програмата, тайнствените сили на Вселената ви повеждат по посока на вашите цели. когато сте започнали програмата, вие сте привлекли духовни сили, които са ви тласнали напред, независимо дали съзнателно сте направлявали това или не. Някой ви води през цялото това пътуване - дори да ви се струва, че има дни, в които една се сещате за програмата.

Ако сте правили каквото винаги сте правили, ще постигнете каквото винаги сте постигали. С други думи, ако всичко е както преди, промяната е невъзможна.

Обичайки себе си и своя живот, вие изпълвате цялата вода и всички клетки на тялото си с жизнена енергия и жизненост! Ако ви е било трудно да промените тялото си, трябва да имате желание да промените начина си на действие.

Постоянно си задавайте великодушния въпрос: "Как мога днес да изпитам още повече радост?" Вижте какво ще отговори подсъзнанието ви!

Провеждани са изследвания, при които онкоболните са помолени да променят изцяло ежедневните си навици, прическите си, облеклото си и т.н. - и всичко това силно променя начина, по който те гледат на себе си и на живота, защото се отдалечават от идентичността си на хора, болни от рак. 

Направете нещо /каквото и да е!/, което е непривично за тялото ви. Нарушете своите навици.

Утвърждение за деня:
Свободна съм да изпитвам радост чрез тялото си - независимо какво се случва в живота ми.

От "Отключете тайните послания на тялото си"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Ако вчера ми се е сторило, че в 9ч. е рано за плаж, то днес отивам в 5,30ч. Луда глава! Най-спонтанно решаване късно предната вече след многото сълзи, че не мога да пропусна началото на втората половина от тази година в спане, бързо навиване на алармата, която така и не звънна, кратък сън, бързо миене на зъби, прическа на две-на три, бързо мушване в синята рокля, онази, с голите рамене, кафе за из път, два банана в торбата, ако огладнея, в сандалите и тичаме надолу за изгрева.

В Седмицата на Огъня посрещам July morning на атинския плаж. 

Едва към 6 часа е, а крайбрежната магистрала е вече в трафик. Коли, бързащи за някъде отнякъде, светофари във вечно зелена светлина. И аз ставам част от потока за някъде...Атина не спи никога!

Плажът е самотен... или съвсем малко. Освен нас, няколко възрастни гъркини киснат в тъмните морски води, много чайки, двама спящи на плажа, едно куче, няколко самотни палми с пооредели листа и сутрешна тишина. Само море, галещо спокойно камъните на брега и малкото пясък. Още две момичета идват и се качват мълчаливо на спасителската кула. Никакви ентусиасти освен нас да гледат изгрева на първия ден от юли. Сутрешният вятър ме кара да съжалявам, че съм смела с голите си рамена. Хавлията за плажа ми става наметка. Уж временно, докато се стопли, но така и остава на мен като пелерина, пазеща червените ми рамена от горящото слънце в следващите часове на плажа.

Пристанищният квартал Пирея е огрян от първи лъчи. Слънцето не се вижда при нас. Виждаме отблясъците му в блестящите сгради и прозорци на отсрещния бряг. После в далечината и корабите засияват от първите лъчи. После и близкото яхтено пристанище. После главите на няколкото жени, къпещи се в морето. 

Най-накрая го виждам и аз!
Добре дошъл, нов ден!
Добре дошла, Нова половина на 2012!
Пожелавам си да е по-хубава!

Смело захвърлям дрехи и се гмуркам в сутрешните води на Егейско море. Студено е, но искам да помечтая на воля в тихите води. Отпускам се и се оставям водата да ме носи, а слънчевите лъчи да ме погалят за добро утро! 

Пожелавам си да остана! Пожелавам си да се случват хубави неща в живота ми - на мен, на детето ми, на хората около мен! Пожелавам си следващия първи юлски изгрев да посрещам тук с Него! Пожелавам си още милион и едно неща, по женски все така важни, че не мога да определя кое е първо, кое е по-важно и това защо въобще трябва да го мечтая... Просто си пожелавам! Вселената да избере кое да изпълни!

Плувам, но днес съм изморена от вчерашните емоции и от температурата, която изгаря тялото ми! Хладните смарагдови води възвръщат баланса ми! Дори ми се прияжда и нещо сладко след  липсата на храна в стомаха около ден! С вкус на бабините мекици, с много пудра захар и с голям апетит отхапвам лакомо от големия сладък геврек. Като все едно съм у дома. Аз съм у дома. В Атина съм.

Плажът постепенно се запълва. Прииждат на вълни - българи, използващи единствения си почивен ден, за да си починат и да се пооплачат една на друга от вечно недоволните гръцки баби, които гледат шест дни в седмицата. Идват и местни. Различавам българите от пръв поглед. Имаме ниско самочувствие, личи ни! Различни сме на фона на местните. 

Впечатлявам се от флирта между възрастен грък и също толкова годишна гръцка дама. Това е думата, която най-й подхожда. Заради него и с него пробяга разстоянието от единия край на плажа, чак до другия. Той май не й обърна подобаващо внимание, което тя заслужава като истинска гръцка богиня. Постла плажната си хавлия на разстояние, на което можеха да разговарят с мегафон, имайки предвид възрастта им. Мисля си, че не е кавалер. Или си е особняк, или тя го атакува фронтално, което не му харесва. Появи се и трети местен възрастен гларус с голям корем в компанията, но мисля, че не му обърнаха внимание. Както се случва в живота. Аз гледам теб, ти не гледаш към мен, към мен гледа трети, към който аз не гледам...

Осъзнавам, че съм готова да направя нещо много смело в живота си. Трябва ми знак от Вселената и съвсем малко по-добри стечения на обстоятелства. Може би още малко трябва на Вселенската фурна да опече и моя хляб. Просто осъзнавам... Морето ли ми влияе така, солта ли извлича от мен тези мисли и чувства или пък просто съм си на мястото! Само знам, че заявих желанията си, очаквам подаръците на Вселената!

Предпочитам да не горя на плажа отново. Носът ми продължава да е в светофарен червен цвят. Обичам си го такъв, какъвто е и му се извинявам за неудобството да търпи детските ми желания моля-те, нека-останем-още-половин-час-на-плажа! 

Благодаря осъзнато и на тялото си, че е толкова силно и издържливо! Много години мисли с негативна вибрация и някакво постоянно, хронично хленчене това-нямам, онова-искам и въпреки всичко е здраво и ме носи на краката си. Благодаря му! Обичам го такова, каквото е! Мое си е! И не ми пука, когато съм на плажа по бански! Разхождам си се като местна гъркиня, старая се да имам изправени рамене и поза на богиня. Две седмици и тотална промяна в начин на мислене и чувстване! Програмата май наистина действа! Вселената ми помага да се лекувам! Готова съм за Ново начало! Или поне така много ми се иска!

Кръстът ме боли! Оплаквам се на глас. Заради плуването е, заради спането на широко отворени прозорци и силния вятър тези дни, заради дългото висене на хълбок в леглото пред лаптопа в интернет... Или пък не прекалих с извиването и престараването да ходя по женски изправено-грациозно... Това казвам на глас! Вътре в мен чувствам, че отговорът е друг: Свържи двете половини от тялото си! Онази, горната, на която винаги обръщаш внимание и се грижиш добре да изглежда и онази, долната, която скриваш зад дълги поли, панталони и всякакви извинения бедрата ми са такива, защото приличам на майка си. Време е! Свържи двете половини в едно тяло! Моето тяло! Такова, каквото е... 

Днес приятел направи нещо за мен! Ахвам и се опитвам да осъзная колко много му струва това! Не в пари, а в чувства!  Зная, че ако бях на негово място, нямаше да имам силите и смелостта да го направя така, както той го направи за мен! Виждам го с други очи! Възхищавам му се!

Осъзнато разбирам колко много ми е дала Вселената! Осъзнато разбирам колко съм готова за всичко това! Осъзнато очаквам и още...

Днес вече се говори с мен! Смея се, шегувам се, извадих унищожаващия огън от мен, Огнената Стрелкиня в Седмицата на Огъня и се заредих с пламък! След кратък следобед сън заради ранното лудешко ставане, правя дълго изтягане на краката на терасата и още по-дълги приятелски разговори. За всичко - от размера на секс-играчките до какво е Его и докъде да съществува в нас. Смеем се. Свободно ни е! По приятелски много хубаво. Пък вятърът да си духа, колкото си иска! Само да не отвява чаршафите и банските. Нямам други!

Късно вечер приветствам новия европейски шампион по футбол и коментираме през смях и изумление с приятелка спорът, който се заформи на стената й от коментара, че би искала да види Германия на финал. Спор по междуевропейски, отдавна тлеещ, разгорял се със силата на гръцки темперамент и емоционалност на гъркиня и практичното обясняване на как-стоят-нещата-в-немските-очи на спокойно мотивиращ се  германец. В Седмицата на Огъня сме. Светът има нужда да излее огъня от себе си.

Аз пък се чувствам готова и добре!