Ден 20-ти

Ден 20-ти, Седмица на Огъня
Вие сте силата

Не забравяйте, че не случайно сте започнали тази програма. Имало е нещо, което силно сте желали, и сега все още е възможно да постигнете невероятни резултати. Нещата се случват, дори да не ги осъзнавате. Целият ви живот може да се преобрази през следващите осем дни, стига да искате! Поискайте.

Вие можете чрез съзнанието си да повлияете на клетките, атомите и молекулите на организма си.

Утвърждение за деня:

Тялото ми е част от всички неща.

Бъдете добри към тялото си днес.

В най-дълбокия си смисъл на думата вие сте полето на жизнената сила. Общувайте със съзнанието вътре в тялото си и накарайте това съзнание да изпита освобождаване, като визуализирате сливане с "полето". Това може да бъде много мощен процес, който дори би могъл да промени живота ви.

Ако тялото ви беше уважаван гост в дома ви, какво бихте направили, така че тази специална личност да ви бъде дълбоко признателна?

Когато се грижим за тялото си, понякога не кой да е, а най-близките ни хора несъзнателно саботират действията ни. Тогава именно трябва да поставим тялото си на първо място, а не да се съобразяваме със страховете на приятели и роднини.

Застанете под Слънцето и ли под звездите и луната и си представете, че Вселената преминава като поток през вас. Представете си, че над вас са звездите, Луната, Слънцето и Вселената прониква дълбоко във вас. Независимо къде се намирате, си представете, че се сливате напълно с Космоса. Дъхът ви е диханието  на вечността. Водата във вените ви е била - и отново ще бъде - облаци, реки, езера, сняг и лед.

Ограничаващите решения и представи "засядат" в дадена чакра. За целта си представете, че докато вдишвате Вселената, силният ви дъх влиза и излиза от всяка чакра. Този дъх е освежаващ и пречистващ.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Днес вече ми е тюркоазено синьо. Не търся виолетовото, наситила съм се на този цвят. Търся синята бутилка. Да ми носи морски мечти и пречистена енергия, отразена синя вода, окъпана в слънчеви отблясъци. Днес просто обичам синьото. Изпълвам се с тюркоаз. Мечтая, и то доста смело, опънала крака на горещата още от предиобед тераса. Пък мечтите ми в някакъв техен си филм с хубави герои, аз някъде там и въобще, случване на нещата както трябва. В реалността - гореща тераса, шум от отсрещен строителен обект, книга, кафе, козунак за предиобедна сладост, книга, дневник, мои мисли.

Сладък шум ме кара да стана от стола за мечти и да отида до другата тераса. Деца от детска градина минават шумно под терасата, нарамили ранички, смях и детска нетърпеливост. Приличат на всички деца по света. Точно като моето дете. Мисля си за него. Липсва ми. Имам нужда от сладко, което да ми даде сладост на душата. Хапвам си го със свещенодействие, сякаш е последния десерт на земята. Включа ли всичките сетива при хранене, удоволствието е несравнимо! Подарявам си го! Душата ми има нужда от нещо сладко

Следобед вече съм в морския квартал Пирея. Облякла съм се точно като за море, яхта, волни вълни, хубав следобед, аз и той... Небесносин потник и бяла ленена рокля, волна и свободна около тялото ми като лятно настроение. И аха да се кача смело на някой от акустиралите яхти на пристана. 

Пия фрапе с изглед към Атина. Слънцето е в залеза си, всичко е огряно в златна светлина. И аз се чувствам прекрасно, защото знам точно от какво имам нужда в живота си, какво си пожелавам, къде и с кого. Това е моят град! Нека Вселената ми позволи да остана!

Всичко край мен е Любов! Млади тийнейджъри се натискат безсрамно отсреща в парка, пенсионер влюбено гледа морето и си припомня всички любови, вълнували сърцето му години наред край тези вълни. Дори и гълъбите са заразени от любовна треска. Не спират да се гонят и да се целуват. Мързелива шарена котка бавно обикаля територията си, грациозно изпънала гръб като истинска гъркиня. Морето е виновно за тези любовни аромати. Или може би залезът провокира влюбени трепети. Само знам, че всичко край мен много ми харесва! Защото е тюркоазено-морско в златни отблясъци на залеза.