За съдбите

В началото не ги забелязвах. 

После ми станаха забавни заради огромните бански, рокли и хавлии по раменете си и заради многото надуваеми пояси и лодки, заради които при един по-силен вятър могат да отлетят нанякъде из пространството.

После ми станах досадни. Заради шума и вечното им странстване наоколо. Лежа на плажа, свободно изпънала тяло на хавлията както правят още стотици край мен плажуващи гърци, а край нас непрестанно минават младежи от Близкия изток и Африка, предлагащи от гривни за крака до надуваеми пояси и лодки. Дори и дървен сувенир, тип имитация на африкански фолклор не си купих за малко, докато се пека по бански, а краката ми са мокри от влизането в морето.

Приличат ми на кораби, които се срещат, разминават и всеки в неговата пътека на продаване. Като изгубени кораби в океана на живота.

До вчера. Вчера се загледах в лицата им. Виждах очите им. Всеки имаше история. И видях хората в тях. Онези, родени в мизерни държави, тръгнали без нито стотинка, оставили мизерен живот в схлюпени бараки, многолюдна челяд, състарена майка, никакво бъдеще и многото прах от пустините, за да се борят за по-добър живот. За да имат мечти и да издържат семействата си. Които живеят и тук в коптори и работят за без пари и праха от атинските плажове прави обувките им бели, но милион пъти по-добре от местата, от където са дошли. Млади момчета, оставили любимо момиче, обещали си, че един ден непременно ще я вземат при себе си, тръгнали по тайници на кораби и нелегални лодки, за да стигнат тук, тяхния Оазис в живота. По-възрастни мъже, оставили на произвола на съдбата семейства, синове, дъщери и дошли в тази южна страна, за да разнасят по цял ден бански за едрите гъркини и хавлии за плажа. И толкова много разголени женски тела, едри гърди, едва събрани зад тесни бански, разголени крака, съблазнителни загорели бедра, увиснали дупета и много голота, която никога не са виждали в онзи свят, в който са родени и от който бягат с огромна сила.

Седя на пясъка, слънцето допрепича червените ми ръце и крака, събирам волно камъчета от брега, за да имам спомени от това хубаво гръцко лято, затварям очи и искам да чуя шума на морето сред много глъч от деца и продавачи наоколо... 

И осъзнавам колко съм щастлива с този живот, който Вселената ми е дала! 

Осъзнавам шанса си да лежа на плажа и да се позачудя днес в какво настроение да бъда, докато е могло да разнасям джунджурии за продаване по гръцките плажове за дребни монети.  Просто е можело и да имам друга съдба! А аз искам да благодаря за тази!!! 

Благодаря! Благодаря! Благодаря!