Отдавна обещах да направя козунак. И други неща си бях обещала да направя, но това е друга тема.
Днес се чувствам прекрасно. Пълнолуние е. Чудесно стечение на вселенски течения и времеви циклони, за да набрашня ръце и смело да ги потопя сред лепкавото сладко тесто.
Бях забравила рецептата, наложи се да я изгледам 3 пъти в youtube кое след кое се добавя. Разсеяла съм се тези дни. Стягам се.
Вързвам косите в плитка, прибирам ги зад кърпа, слагам престилката, специално купена за мен, очакваща да бъда домакинята в този дом и започвам. Наизваждам от шкафовете необходимите продукти, купени с желание от онзиденшния пазар в Карфур. Захар, хладко мляко, мая, втасала сред захар, вода и малко брашно, маргарин, ванилия за аромат, българско брашно на гръцка територия, локум за сладост. Всичко необходимо за сладко на небцето. Влагам цялото си желание и женска енергия потича измежду пръстите ми, потопени сред бърканото тесто. Моля се да стане вкусен, ароматен, така дълго обещаван.
Започна ли да снимам, розовият Canon винаги опитва от брашното. Ще го чистя после. Сега трябва да направя козунак с вкус на благодарност.
Втасва цял следобед на топло на кухненския плот. Тези часове си мисля за козунака. Влагам цялата си женска магия по пълнолуние, за да опека благодарност. Обещан е на приятел с благодарност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар