Страници

Досега са ме видяли

18544

сряда, 4 юли 2012 г.

Ден 18-ти

Ден 18-ти, Седмица на Огъня

Живейте в настоящето и свикнете да прощавате

Единственото, което имаме, е настоящето.
Всяка клетка в тялото ни има съзнание. на всяка от тях действително е присъща мъдрост, която можете да доловите, но само ако живеете в мига на настоящето.
Визуализирайте как пречистващата му енергия изпълва цялото ви същество и поглъща всичко нечисто във вас.
Стресът е главната причина за състаряването на тялото. Постоянният слаб страх е много по-изтощителен от периодичния силен стрес. Стресът се появява, когато отново преживяваме миналото или се тревожим за бъдещето. 
Днес отделете време да се концентрирате върху това как усещате тялото си в момента. Не мога да променя миналото, а бъдещето още не е настъпило. Нужно ми е само това, което е вътре в мен сега. 
Ако разбирах какво казва Божественото съзнание в клетките на тялото ми, какво щеше да е то? Един от начините да започнем да лекуваме или да подсилим тялото си е като се отдадем на стремежа към прошка. Важно е да направим това, защото нежеланието да прощаваме често се отразява на външния ни вид - на ханша, на талията и бедрата.
Кажете "Да" на тялото си. Така ще създадете енергията, която ще укрепи жизнеността ви.
Кажете убедено: Да, това е, което искам в този момент! Бъдете в тялото си в най-пълния смисъл на думата. Да! Аз съм тук с теб! В този момент живея с твоята истина - каквато и да е тя! 
Бъдете готови да приемате и да прощавате.

Утвърждение за деня:
Призовавам чистата светлина на Слънцето да проникне в сърцето ми. Нека оттам да огрява света.

От "Отключете тайните послания на тялото"
Денис Лин,
изд. Аратрон

Днес денят е във виолетово.


Цял ден не спирам да се радвам на новия виолетов цвят на водата, която пия от още по-виолетовата бутилка с вода. Харесва ми да я снимам. От всякакви ъгли, с теракотеното виненочервено сърчице от плажа, на светлина, отражението на слънцето в нея... 





































Вече съм спокойна. Синът ми не се е обаждал повече от ден. Мълчанието му означава, че е спокоен. Припомням си думите на онази баба Емине, която преди година ми обеща Гърция и отворения ми път дотук. С детето сте като скачени съдове. Ако ти си добре, и той ще е. Разбирам смисъла сега. Той вече е спокоен. Убедена съм в това. Защото и аз съм спокойна.







За вечеря правя и патладжани... В много виолетово, копър, сух чесън, ароматен зехтин и желание да стане вкусен. Патладжанът е типично гръцки зеленчук. В магазините съм го виждала в най-различни разновидности на виолетовото. Красив е в своите цветове! В кухните  на гъркините се приготвя в най-различни вариации на виолетовото, магданозеното, копъровото, пърженото, печеното,задължително с много зехтин.



































Пълнолуние е. Приветствам Луната във виолетовата вечер. Пълна, мистична, блестяща. Почти като мен. Бавно изпълзява измежду многото покривни антени, цветя и парапети на Атина. Слънцето си отива във виолетово-розов цвят. Луната пристига магична и пълна, обещаваща сбъдване на желания. Излиза иззад блоковете и съвсем уверено следва своя планетен път, огряваща Атина и нощното виолетово небе. Пожелавам си... Много неща си пожелавам! Виолетово небе, златна Луна и аз - на покрива на един атински блок. Осъзнавам за миг къде съм и какво се случва в живота ми. Само за миг усещане за магия. За случване на хубави неща, мечти и всякакви пожелания. Прекалявам в пожеланията си. Искам! 











Няма коментари: