Страници

Досега са ме видяли

понеделник, 20 февруари 2012 г.

14 години или 2 х 7

Знам, че си тръгнах! Разбрах го по всички сигнали, които интуицията, тялото и съзнанието ми изпратиха! Цели 14 години, два пъти по седем години... От онази далечна 98 година, когато го видях за пръв път на гара Подуене. Изпращах приятелката си на гарата, бяха съученици с него. Запомних очите му, след години синът ми ги взе същите - големи, бадемови, обещаващи...

Той си тръгна отдавна, още преди 7 години, но аз защо не продължих? Защо не си тръгнах още тогава, когато дойде на вратата с първата си приятелка след раздялата ни? Защо не си тръгнах, и когато научих за втората? Защо не продължих, когато истерично му крещях, че искам да ми се случи нещо различно от него, а той ме гледаше влюбено в периодите си на почивка между две приятелки?

Пожелавал ми от сърце да съм щастлива.. сякаш никога не ме е обичал, звучи ми стандартно и отвеяно като пожелания при пенсиониране...

Тръгнах си! Казах му го... Опитите свършиха - 14 години четене на една и съща книга с различен прочит и накрая я свърших.

Майка му беше първия човек, на който споделих за Промяната, за желанието ми да продължа и за съвсем реалната възможност да я усетя, да ми се случи в живота... Не майка ми и баща ми, не и брат ми бяха първите хора, на които споделях за тръгването си. Споделих го с моята свекърва, с жената, която го беше родила и която продължаваше да страда по нереализираното ни семейство с него. Тя ще остане все там, ще продължи поста, на който стоях тези години и ще чака докато си отиде от Земята. 


Първият ни истински откровен разговор с нея ..и й споделях за друг мъж.  Навярно сърцето й спря, когато й признах, че ми се случва Нов път, че го заслужавам, искам любов и я заслужавам, очаквам от живота си толкова много нови неща и ги заслужавам! Не исках да я боли, но ако не го научеше от мен, навярно щеше повече да я боли. Разбра ме, майчински ми пожела щастието, което заслужавам и което пропуснах последните 7 години, но в сърцето тайно ще продължава да ни рисува тримата - аз, той и сина ни, както преди 10 години.

Трябваше да се науча да го обичам в този живот, за да не го срещам в следващия...  Научих се и си тръгнах...

Няма коментари: