Съжалявам, но и този път не стана!
Обещах си да направя хубав кекс, първият ми пухкав пандишпанен кекс... Проста работа било правенето му, така казват всички онези, които го мятат за 5 минути... При мен пак не се получи.. май не си повярвах, че този път ще се получи.. Днес приятелка ме "светна", че отново съм избързала с отварянето на фурната. Защо ли не ме учуди?! То така правя и с онази, Вселенската ... от нетърпение да видя ставането, спирам процесите на приготвянето.
Със сина ми завихме свят на миксера и яйцата в купата, добавяхме смело захар, ванилия за аромат, брашно в 2 чаши, какао, от онези специални резерви на сина ми, пазени за мързеливите му следобеди на чаша топло мляко и какао с мед, когато хич не му се чете, а му се търкаля на килима с камиони и колички.
Правихме заедно снимки - аз с моя розов-по-женски Canon, той - с телефона си 10-та употреба.. Състезавахме кой ще направи по-хубава снимка от по-хубав ъгъл, смяхме се, побутвахме се, синът ми се освободи... и заговори за кака Марияна на тате... Не ме присви стомахът, сърцето ми не пропусна ритъм... Огледах се и видях, че светът не беше спрял... Започва да ми харесва правенето на кекс.
Най-простите и подценявани неща винаги са най-сложни... Правенето на кекс изисква точно толкова внимание, любов и грижа, колкото очакват и сложните пасти с крем Пари-Брест с бял шоколад и захаросани плодове...
Той не е в механичното смесване на яйца, мазнина, захар, брашно. Добавете желание, много увереност и щипка любов и после го хапвайте изстинал, поръсен с пудра захар и добро настроение.
А, да, и не отваряйте фурната преди да се е изпекъл!
А, да, и не отваряйте фурната преди да се е изпекъл!
Няма коментари:
Публикуване на коментар