Когато видях, че татко ме търси, вече знаех какво ще ме пита... По обяд, време съвсем нетипично за нашите ежедневни телефонни разговори как сте-добре сме, два часа след моя разговор по телефона с майка... Питаше ме за някакви приватизационни фондове, да съм намерила информация из интернет... Хм, все още вярва в моята оправност да боравя с всевъзможната информация в нет-а... След две минути излишни обяснения най-накрая попита това, заради което ми се обаждаше.. "Какви тайни имате вие с майка си? Защо аз нищо не знам?!" Татко, след няколкото години пенсионерско гледане на турски сериали, не разбра ли, че когато жените си имат тайни, мъжете нямат място там!
Ама и майка е една хитруша, каквато никога не съм я виждала... Винаги съм смятала, че ме предава, когато застава с баща ми срещу всяко мое решение и че играят в един отбор в дуелите ни през годините, които сме си организирали... Този път замълчала, несподелила... Благодаря ти, майче! Наистина ми се довери...
Миналата седмица с усмивка й разказах за най-изненадващото предложение за женитба, което получих за Свети Валентин от моя колега. Тъй като дълги години я държах настрана от всичко случващо се в живота ми, а тя виждаше само резултата и-този-път-какви-ги-свърши, двете изкопахме огромна пропаст от липса на споделяне, говорене, подкрепа... само понякога натежалата емоция по женски и без прегради избухваше в препирня кой какво е очаквал и защо другия няма разбиране. Разбираемо, емоционално, по женски очаквано...
Но този път вече бях готова за промяната.. Случи се спокойно, по неслучващ се като всеки друг път начин... Разказах й с усмивка за чувствата на колегата и най-най-най-изненадващото неочаквано предложение, после тя ми разказа за тръпката, която усетила на третата кратка среща с бъдещия ми баща като за наивните далечни времена на `74 година... После заговорихме и за всички минали очаквания, за всичко, което искаме и двете, за копнежите ни по женски...
От два дни вдъхновена ми се обажда и очаква да й кажа добра новина - повече за непознатия колега и за неговото предложение. Говорим за общи неща, опитва се да ми каже няколко хубави думи, аз не й казвам нищо, не мога все още да се престраша... и си пожелаваме хубав ден!
И днес щеше да се получи така...на приключване на разговора и моето " Всъщност, майче, има един мъж, за който искам да ти кажа"... тя замълча и чакаше да й говоря... После се престраших и й споделих като жена на жена за всичко онова, което емоционална ми душа копнее, нажадува се през годините и съвсем осъзнато очаква да й се случи... Този път исках да й споделям, да разбере процесът на случванията в живота ми от самото му начало, да извърви с мен Пътя на очакването и този път сърцето й да бъде спокойно по майчински, така наочаквала се като мен най-накрая и аз да бъда обичана като жена...
Говорех и за мъжа, по който трепнах, за онзи далечен мой копнеж, който искам вече да ми се случи...
След като е затворила телефона замълчала, хитро-по-женски е смутолевила на дремещия пред телевизора мой баща, че съм добре, че всичко е наред... Какво ли в нея я е издало, за да изпита търпението на татко и цели два часа да търси отговор на въпроса защо-жената-говори-с-дъщерята-над-половин-час, скрита в друга стая... И от мен не научи нищо, само закачливо му казах да бъде спокоен, женските неща не ги разбирате вие, мъжете :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар