Усетих го! Вътрешният ми глас не ме лъжеше - слънцето изгря пролетно, освети стаята за добро утро, изпече в нея, подсети ме да почистя прозорците, да се огледам за стари паяжини, презимували в ъглите на топло, да отворя прозорците, Душата си и да приема неизбежната Промяна, за която всяка година по това време Природата се подготвя!
Не мога да го обясня.. Кратко и ясно, със загадъчно-мистичен смисъл си го казвам, че е просто "Усещане"! Жената в мен го чува, вижда, усеща Живота, който се събужда някъде из недрата на заснежената земя. Раждането на Новото започва, Природата ми подшушва, че съм част от Нейния цикъл и е време да приветствам Началото, слънчевото, зеленото, напъпващото, истинското...
По пижама още, недоизпила сутрешното сладко кафе с книга на топло под юргана, се юрнах надъхано и още-сега-на-момента да свалям прашясалата новогодишна украса, да прибирам и последните позабравени из ъглите гирлянди в килера и да извадя Пролетта. Искам да е отново цветно, слънчево, чисто, пълно с живот, със смисъл, с надежда, с ново, с позитивизъм, с хубава енергия.. Охлювчетата излязоха от черупките си, пъпките на селския дрян, донесен ми от татко, се напукаха и показаха жълтите си цветове, петлите започнаха да кугуригат, дневната ми се изпълни с живот...
Пролетта идва, неизбежно е! Приеми Я!
Няма коментари:
Публикуване на коментар