Дали и при другите е така?!... Когато ми се отнеме нещо ежедневно, използващо се многократно, рутинно и съвсем обичайно, та чак незабележимо, едва тогава разбирам значимостта в живота му така силно и копнежно, че се изумявам на способността си да не съм видяла значението му...
Вчера сутрин, мързеливо и неангажиращо пиех кафето си пред компютъра...обичано и ежедневно... Леко потрепване на ръката и половината ми кафе беше по бюрото.. докосна съвсем малко клавиатурата, но не можах да предотвратя неизбежното... клавиатурата ми не обича кафе, пък колкото и захар да съм сложила... Вече няма как да забележите липсата на съществени букви от азбуката, защото фонетик влезе в употреба след иначе дългия ми отказ да го употребявам..
И когато за повече от половин ден клавиатурата и покрай нея и компютъра ми, направиха стачка против моето невглеждане в тяхната важна работа в моето ежедневие, едва в този момент осъзнах колко е важно да бъда БЛАГОДАРНА!!! За всяко малко и незабележимо детайлче в мое ден и нощ заслужава благодарност - моята благодарност! Топлата вода, ел. енергията, работещият компютър, та дори и малко болен, мобилният телефон, телевизорът, отново водата, мекото удобно легло, топлите чехли, храната в хладилника, парите в портфейла, хората, които ми се обаждат, тези, които ми пращат емейли, онези, които ми се усмихват, родителите, които ми се обаждат всеки ден, брат ми, който...съседката, която... Всеки един човек и всяко детайлче в деня ми заслужава моята БЛАГОДАРНОСТ!
Току-що установих, че и бутона СAPS LOKС е в малка стачка..Колко е важно Ч, Ъ и Й в ежедневието!
Няма коментари:
Публикуване на коментар