На 28-ми януари тя щеше да навърши 84 години. Няма я в живота ми вече цели 17 години. Дори и спомените ми са вече стари колкото годините... спомням си, но вече не чувствам толкова реално присъствието й... или по-скоро липсата й. Вярвам, че отдавна е на по-добро място оттук. Тя го заслужава. Мъжът й, моят дядо я направи светица. Унищожи живота й. Нейното последно желание към майка ми, нейната дъщеря, беше да не го погребват до нея.
Понякога си мисля, че приличам на нея... но тя беше якия дъб в кьщата, след нея всичко се разпадна... Дядо ми си остана и след нея все онова малко неразбрано хлапе отпреди 70 години, търсещ одобрение и ненамиращ разбиране, все по-унищожителен към близките и все по-раздаващ се за света навън... така ще си и отиде.
Тя не заслужаваше такава съдба.. никоя жена не заслужава това... Беше малко студена на пръв поглед, неговореща, строга... сега я разбирам - трудно се носи товара й.
След като си отиде от този свят, години отказвах да отида на село. Всичко замря, така както замира живота в едно изоставено място... Едва миналото лято преоткрих усещанията си за този дом, порових се из мазата и неистово търсех нещо от нея, което ръцете й бяха сътворили... Така си връщах спомените за времето, когато се чувствах обичана.. Тъкани пътеки, каренца, кърпи, престилки, терлици, стари снимки, чанти, кутии, пълни със стари конци, напръстници, куки и прежди. Тя го беше докосвала, преоткривах с нови очи всяко детайлче - възелчетата по пьтеката, които ръцете й са завързвали, бодовете по покривките, старите формички за онези курабии, които тя правеше по Великден, старите тави, в които печеше баниците си, точилките, с които правеше лятото юфка, а аз носех на горния етаж и постилах по леглата, за да съхне на хладно..
Тя не знаеше какво е почивка - лятото по градините, зимата - с животните и дьрводелската работа на дядо ми. Не я помня да стои като другите баби от махалата - скръстили ръце под престилките си, от пладне на приказка на пейката.. освен в онези зимни вечери, когато й помагах да навиваме кълбета от прежда, а тя или плетеше блуза на зет си - баща ми, или чорапи за внуците на няколко куки.
От нея зная колко е трудна селската работа. Моите съученици ваканциите мързелуваха по градските кафенета. Мен ме пращаха на село и баба разчиташе на моята помощ. Не обичах да вадя картофи, все недоволствах през деня, когато отивахме на някоя от градините или да берем череши, или поливаме градината.
Спомням си летата на село - зелени, горещи, на хладно в задните стаички по детски хубави, когато по телевизията имаше само един канал и по него даваха "Арабела" или "Господин Тао", когато привечер карахме колела по улиците с другите деца, които сьщо като мен тичаха на воля ваканциите при баба и дядо, играехме на стражари и апаши, криехме се иззад огради и стари казани, до посред нощите слушахме бабите ни да си говорят по пейките на улицата и ... беше хубаво! Всички тези спомени направи моята баба! Ако я нямаше, нямаше да имам всички тези топли спомени за моите селски ваканции!
Няма коментари:
Публикуване на коментар