Ама как си позволих да го притесня точно в този момент?!
"Една жена си купи четири курабийки с панделки и четири от моите!" гордо ми казва той. - "Хайде, че имам КЛИЕНТИ!" Усмихвам се и казвам високо, за да ме чуе сред цялата глъч и шумотевица от детския базар "Ще ти се обадя по-късно!"... и затварям телефона...
Майчиното ми сърце с признателност благодари на тази непозната жена, дръзнала да опита от нашите сладки! Благодаря й, че оцени неговото творчество, всяка негова шоколадена точица, зелена линийка и червена спирала по изпечената меденка, че зарадва детското му сърчице, когато е пресегнала точно към неговата бисквитена кутия и го е попитала колко струват. Благодарих й за това, че с всяка купена от нея меденка направи детето ми по-уверено и по-вярващо в случващите се хубави неща!
Наистина няма значение дали ще продаде всички сладки! За него вече няма значение - една жена вече избра неговите меденки сред многото шарени сергии, препълнени купи с домашни кексове, мамини соленки и валентински картички. Само това има значение, някой го видя, някой хареса това, което снощи направи с огромно желание, някой си тръгна с неговите шарени курабийки.
Ще чакам всяко обаждане, за да усетя радостта и вълнението му да участва, продава, общува... Майчиното ми сърце днес е благодарно за всеки, спрял се пред неговия чин, превърнат в щанд за курабийките му, застлан с коледната ми покривка, с двете кутии меденки и с щастливия ми превъзбуден син зад тезгяха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар