Босфора

Днес той ми писа "И ти си в моите мисли!". Клиширани думи, но знам, че зад тях има наистина много мъжка страст, приятелска обич и хубави мисли към мен. Забравила съм гласа му, снимките ни са в архива на компютъра, съобщенията ни - по празници и рождени дни!

Седя си в удобния фотьойл, гледам някаква безинтересна серия от поредния турски сериал със задължителната гледка на нощния Босфорски мост   и... най-спонтанно ме залива вълната на онова хубаво влюбено усещане от пътуването ми до Истанбул септември 2010г. Исках да видя мегаполиса и през неговите очи, да видя страната, в който той живееше...Тогава го обичах, беше важният в този период от живота ми. Чувствах се безнадеждно изгубена и той трябваше да ме извади от моето безсилие и да промени живота ми... Поне тогава така планирах в мечтите си - безнадеждно, крайно, отчаяно!  Изтръпнах, когато го видях за пръв път на снимка - цялата моя представа за мъжа на живота ми.

Спомням си как се развълнувах,  когато застанах пред Босфора - гордостта на много империи векове назад. Величествен, многолюден, с пенливи морски води, целият облят в слънце и глъч..

Улиците - пренаселени, пъстри, пълни с разсеяни туристи, забързани местни, продавачи на килими, туристически карти и всякакви джунджурии.. Не харесах похотливите и изучаващи мъжки погледи на айляшки висящите пред магазините си продавачи... Капалъ чаршъ ме изгуби из мегаполиса за цели 3 часа в един от жарките дни в началото на септември... въпреки картата, въпреки английския - иди, та разбери къде се намирахме с моята приятелка. В последствие турчин ми сподели, че самите истанбулчани се губят доста често, какво остава за туристи като нас...

Той дойде да ме види. Показа ми градът от задръстените аутобани, но на мен ми беш толкова влюбено и хубаво тогава, че заобичах този град заради него. 

Харесах вълнението му, когато ме гледаше, обичах усмивката му, обожавах мириса на чисто и детско у него. Градът за мен имаше неговата визия.

И сега, година и половина по-късно от онзи септември на 2010 отново съм готова да видя  този град с цялата суматоха, малки объркващи улички, ароматни симиди, продавачи на халва и айляшките погледи на младежите по Истиклял...

Искам да видя и него с очите си сега - с цялата осъзнатост, че се обичам и не търся предишното одобрение в неговите очи, че съм пораснала, осъзнато влюбена себе си и в мечтите си.