Топлите дни вкъщи през зимата

Ваканция, спим до късно, пием мързеливо сутрешно кафе до обяд, мама прави баница за закуска, дневната е топла от загрятата фурна и сладките разговори, татко гледа сутрешния блок, сърба липов чай и яде препечени филийки, синът ми по пижама и рошав щастливо подскача наоколо, не му се чете, играе му се, иска да си прекара времето в сладкото безвремие на хубавите дни от най-неочакваната ваканция посред зима. 

Навън е минус 20, но на нас ни е топло и хубаво заедно... точно като онези далечни дни, когато всички бяхме заедно..както едно време... Сега аз съм на 36, а не на 16, имам син в предпубертет, брат ми е сериозен и отговорен мъж със съпруга и малка дъщеря, с униформа на капитан, татко е остарял, трудно ставащ от потъналия фотьойл, бавно ходещ, далеч от образа на онзи можещ строг едър мъж на 40 години, който всяваше респект в мен, но и на който си позволявах да се опълчвам с инатското Няма пък!.. Майка е станала по-топла, по-вярваща,  малко по-нечуваща, но все така грижовна щастлива от малкото моменти, в които сме заедно... Това е нейната мисия в живота - да ни събира заедно, колкото се може по-често. Разстоянията ни пречат това да се случва повече от 2 пъти годишно...

Малката ми дневна се оказва наистина малка да поеме цялото ни семейство както едно време - аз, брат ми, родителите ми и един подскачащ мъж на почти 11 години. Не стигат табуретките, столовете, местата по диваните... но пък усещанията вечер на масата всички заедно е страхотно, топло и преоткрито от мен, която години затварях сърцето си за тези хора...


Трудно откривам чиниите си по местата им в кухнята - за 2 дни майка създаде нов ред - всяко нещо си има ново място... когато успявам, пренареждам по стария си, мой начин... не стигат и чашите, все някоя трябва да се измие, за да влезе веднага в употреба.. Банята е постоянно мокра от ползване, коридорите са пълни с новопристигнали щайги с буркани лютеница и сладко от къпини, налага се да прескачаме чувал орехи.. 


Всеки ден майка гледа своите любимци от Бон апети, а следобяд  вече прави десерти, които вечер всички го изяждаме. Вярно, не са за корицата на кулинарно списание, но обира овациите на всички как-тези-неугледни-сладки-се-оказват-тооооолкова-вкусни!

Тихите до вчера стаи се огласят от високия глас на телевизора - сутрешен блок, обедни новини, следобедни турски сериали, вечерни новини, отново турски сериали.. Фурната бучи, пералнята не смогва на пране, синът ми се провиква свободно от другата стая, до скоро забранено му да прави това, татко кашля и се чува през две стаи, майка говори високо по телефона... Хубаво е, когато е шумно! В къщата ми има живот, има семейство!