Откривам листът хартия, на който съвсем добросъвестно след всички изчетени книги за себепознание преди 3 години бях изброила качествана на мъжа, който исках да влезе в живота ми. Пъхнала съм го в "Извинете! Животът ви чака!", запечатала съм го с много мечти и копнежи и съм оставила Вселената да сготви най-хубавото ястие за мен :)
"... да е грижовен, отговорен, сериозен, над 85 килограма, да е финансово обезпечен, задължително по-голям от мен - между 45 и 55 години, да обича пътуванията, чужденец, търсещ брак, чистоплътен, елегантен, солиден..."
Да, ама в готвещата се поръчка освен, че не оставям Вселената да направи най-доброто за мен, постоянно поглеждам в космическата фурна и питам нетърпеливо.."Кога, кога, кога...?!?!
Вчера получих най-неочаквано и наистина съвсем нечакано предложение за женитба... Думите му бяха нетърпеливо-притеснено извикани по телефона "Ще идвам да ти искам ръката! Да знаеш! .. " А сега де! Смутолевих като объркана ученичка, хваната да бяга от час, че ... имам неща за оправяне в живота, че положението при мен е малко сложно... че така, че иначе...
Колега от университета... познаваме се от едно кафе за един час, три-четири разговора по телефона между София и Копенхаген, най-дългият от които е по 2 минути ..и 20 неотговорени обаждания за 4 часа от моя страна наскоро..
Отговорен, сериозен, семейно ориентиран мъж, облечен елегантно, по-голям от мен, живее в чужбина, материално осигурен.... точно като по списъка ми, написан най-отговорно и копнежно от мен преди 3 години.... Тогава какво бърках в поръчката до Вселената?! Или тя ме разбра съвсем погрешно?!
Забравих да си пожелая... аз да харесам този мъж!
Няма коментари:
Публикуване на коментар