Имам табло на мечтите... всъщност, те са две, но едното е точно с името Мечта. Другото е Гърция - лятна, морска, все така мечтана... Позната, занимаваща се с фън-шуй ми подхвърли идеята в разговор, аз я сграбчих и един хубав юнски ден преди 3 години купих розов картон, лепило и седнах на килима в дълго разглеждане на стари броеве на Ева и туристически списания. Хич и не ми беше трудно да определя какво искам в живота си занапред - виждам картината, усещам я, режа и лепя...
Наизрязох пътешествия, малки кокетни кафенца в Италия, морски залези в Гърция, брачни халки, влюбени лица, сватбени рокли, уютни дивани, манекенки с идеални форми, семейства с деца, заглавия с думите ~Хармония~, ~Аз заслужавам~ и ~Мечтите се сбъдват~, сложих най-усмихната си снимка в Центъра и оставих нещата да се случват в моя живот...
Това беше, другото Вселената трябваше да го нареди.. Позабави ли се, аз ли съм нетърпелива, не знам...
Окачих го на розови щипки на още по-розовата ми стена в спалнята - съкровеното място за всеки човек. Там спим, създаваме сънища, правим любов, деца, мечтаем, събуждаме се, подготвяме се за новия ден, почиваме, плачем, изневеряваме, говорим часове по телефона с приятелки, четем книги, споделяме тайни, преживяваме случващото се в живота ни...
Нали е само с моите мечти, скривам таблото в ъгъла на гардероба, когато майка и татко дойдат на гости. Скривам мечтите си от тях, защото си мисля, че не биха ги разбрали. Страхувам се да мечтая на глас пред тях, защото съм приемала Това-пък-защо-сега?! или Ти-трябва-това, животът-не-е-мечта...
След това за дълго го забравям на тъмно в гардероба... ей-така, не се сещам да го извадя, окача и да продължа да мечтая. Научих се да мечтая на ум, вътре в мен, без никой да разбере, че понякога емоционалната и непохватна Стрелкиня има мечти. А те наистина са много... и са много повече от това, което може да побере едно розово табло от картон.. Таблото само ме подсеща къде искам да стигна в цветен вариант и да не се отказвам заради страстта и копнежа, с който го направих преди 3 години...
Иска ми се един ден детето ми да не скрива мечтите си в гардероба на тъмно, а да мечтае на глас, а това, за което най-много трябва да внимавам е да не му попарвам мечтите с Това-е-невъзможно..
Няма коментари:
Публикуване на коментар