От мен се изискваше да забъркам, омеся, опека и вържа панделки. Това е! Другото беше творение на детската му ръка. Такива красоти от цветни кремове се направиха снощи в дневната ми, че ако се питам все още дали синът ми наистина направи това, то снимките потвърждават факта пред стъписаното ми майчинско съзнание.
Не че се съмнявам в креативността на днешните деца, частичка от които е и моя син! Не! Вярвам в тяхната прозорливост, умения да усетят и невидимото, да дават любов и да говорят за Новото... Обаче тъй като съм свикнала все още да проверявам всяка домашна работа със свъсен поглед пак-не-си-го-направил-както-трябва, да редактирам, поправям и мажа с коректор по тетрадките, да правя закуски, да вземам от училище, да питам гладен-ли-си?, как-си-днес?, студено-ли-ти-е?, изпитваха-ли-те? и с цялата грижа към едно дете в дома... Покрай всичките прозаично-дневни случвания съм забравила да видя твореца в детето си, да се доверя на виждането му за красота, цветове и просто да го оставя да създава... Без никакви майчински Не-така, дай-да-ти-покажа!
Нагорещената работеща фурна не ме пусна цели 2 часа - стоях права, режех формички и сменях порция изпечени със следващите, чакащи реда си кротко в тавата. От време на време поглеждах какво се случва зад гърба ми. Синът ми беше нетърпелив да изпробва новите рисуващи кремове, които намери най-случайно в Пикадили. Написа набързо домашните си за следващия ден, които дори и не успях да проверя поради курабиените истории в кухнята цяла вечер. Добре, хайде, виждам, че си нетърпелив, прави каквото искаш... и го оставих да твори. Тайничко си знаех, че каквото и да направи, после ще редактирам, както правя с всяка домашна всяка вечер. Аз самата нямах идея какво да правя с тези цветни кремове, напъхани в тубички и нашите меденки. Щях да му мисля после, сега да опека огромното количество медено-канелено тесто...
Няма да описвам стъписването си пред това, което видяха очите ми в края на процеса на творене... За пореден път Вселената ме убеждава, че когато мама се отдръпне крачка назад и остави детето да бъде свободно в изявата си, в творенето и в създаването, се получава наистина изкуство.
Да не бъда критична, това бяха първите му меденки в цветове - кои бяха по-нескопосани, кои бяха леко размазани, но ме очарова вдъхновението, с което виждаше точното място на всяка точка, завъртулка и звездичка.
Правеше ги за ученическия базар днес. Когато го изпращах между хайде-днес-да-бъдеш-прилежен-ученик и Моля-те, внимавай като пресичаш, вмъкнах и Нали знаеш, че забавлението е по-важно, а не резултата! Ако не ги продадеш, моля те, изяжте ги всичките с желание! Не искам да мисли, че не се е справил, ако не ги продаде. Искам да знае, че вълнението при оцветяването и очакването на днешния базар са най-важните неща, които ще запомни! Другото просто няма значение... На това искам да науча и себе си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар