"Мамо, искам ти прошка и те обичам!"
Докато аз водя емоционалния си неделен разговор с приятелка за нещата-от-живота-през-женските-ни-очи и какво-се-случва-в-чувствителната-ми-душа,
след поредния телефонен разговор на изясняване с майка ми какво-искам-да-ти-кажа, пък-ти-как-ме-разбираш, моят син ми е написал детската си молба си да му простя върху захвърления рекламен вестник с отминала дата и промоции..
Ще го запазя, мястото му вече не е в торбата за рециклиране. Ще му отделя място в преливаща шарена кутия, в която събирам всички онези малки изрезки, в които ми е писал накратко големите си думи, че ме обича, че съм важната за него, в които съм събирала рисунките му, скъсаните листчета от тетрадки с надраскани цветчета, ракети и сърчица само за мен, недовършената му фея с обувки от памук, рокля на сини цветчета, но все още без глава...
Аз искам от теб Прошка, момчето ми...
...за всички онези моменти, в които вечер преди заспиване искаш да си говорим, а пък аз, загрижено-сърдито-по-майчински те смъмрям да заспиваш, че утре си първа смяна..
... за всички онези сутрини, в които съм била толкова въътрешно паднала и угрижена в собствените си проблеми, от онези, които имат големите и които ти не разбираш, защото си малък, че не съм забелязвала, че може би си влюбен, развълнуван или просто ей-така..щастлив...
... за всички обеди, в които си искал да се разхождаме из парка, а пък мен са ме боляли краката...
... за всички следобеди, в които си искал да изразиш емоцията си и да рисуваш, пишеш, драскаш, а пък аз съм те смъмряла написа-ли-си-домашните?
... за всичкото това време през годините, в което не съм си позволява да бъда с теб, заради милион дребни и ненужни неща, хора и събития, които сега нямат никакво значение, стойност и цена...
Днес е Ден за Прошка! Моля те, прости ми! ♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар