Пластелинова риба

 Обичам да виждам, когато синът ми се задълбочи в някакви негови творчески занимания .. нали разбирате, че за момче това не се случва всеки ден - по-рядко е от месечно пълнолуние, но по-често от появата на някоя заблудена комета близо до Земята... Знам от собствен опит, че тези моменти са специални, защото оставаш със себе си и най-вече изваждаш много позитивизъм навън - раждаш, създаваш, твориш..какъвто и да е резултата, това няма значение - важен е процесът!

Дори още не съм и открила кое е това, което стимулира творческата му изява - любовна мисъл ли е, спонтанна реакция да излее енергия или ей-така - виждане за нещо хубаво... каквато и да е причината, харесвам всичко, излязло изпод все още детските му ръце и съсредоточения му поглед.. Рисувал ми е всякакви неща, които наистина много оценявам.. Защото най-хубави са детските рисунки и всичко детско-невинно-нескопосано, но пълно с любов, ентусиазъм и желание..

Веднъж дори и мен пожела да нарисува..и най-странното е, че се познах и това наистина съм аз. Уловил беше детайлите - как нося косата, цвета й, колието-сърце, което обожавах преди време, усмивката ми ... всъщност, това е най-важната рисунка в живота ми - аз през неговия поглед, но най-вече усмихната. Не помня дали това беше времето преди многото тъжни дни в живота ми, но той тогава ме е виждал усмихната! Ей-дори заради това си заслужава да се усмихвам...

Онази вечер ми проплака, че трябва сега-на-всяка-цена-задължена-съм да купя пластелин... уж беше за часа в училище, а пък веднага запретна ръкави, още несъблякъл яке и замръзнали дрехи, грабна точилката и "замеси" най-чароматната пластелинова риба по модел от една малка картина, подарък от незнайно кого в къщи... мисля, че дори копираното стана бледо копие на това, което той сътвори онази вечер набързо , съсредоточено и по детски красиво...