Окъсняхме в правенето на мартенички... Цели 30 броя и отгоре... Измориха ме, признавам... Но пък усещането, че утре ще зарадваме някое дете, приятел или госпожата в училище с някоя от домашно правените ни мартенички, ме накара да довърша нощните си плетки докрай.
Край нас хвърчят бели, червени и зелени конци, по пода се търкалят цикламени топчета, зелени по-големи такива, режа картон, седнала неудобно на края на килима, въртя огромния линиал и прехапвам език, за да уцеля точните размери на малките ни тревисто-зелени импровизирани картички...
Нареждам, впила поглед в ножицата и следвам моливната линия по картона... И да не забравиш - с оранжевите топчета са за момчетата, с цикламените топчета - за момичетата... Какво е цикламен цвят? - пита ме сина.. Май се оказва вярна теорията, че мъжете във всякакви възрастови вариации наистина не разбират от женските цветни наименования - цикламен, бананов, тревисто-зелен, патешко-жълто...
Обичам дните като този - има красота, събужда се цялата женска сила за креативност, създаване, творчество, изваждат се метлите иззад къщните врати, изтупват се зимни завивки, прибират се дебели пуловери, вадят се червени и бели мартеници, пожелават се хубави неща, жените тайно си смигват една на друга в началото на най-женския месец...
Няма коментари:
Публикуване на коментар