Докато си върша съвестно и отговорно работата на майка в 24-часовото ми работно време - Ела в училище да правим мартеници, другите майки ще бъдат там, Трябва да направим мъфини, ще има базар, Боли ме главата, Госпожата каза да подпишеш тази контролна, Имам забележка по Човек и природа, Не ми се ходи на училище, Какво ще ядем за вечеря? Защо изглеждаш уморена? Трябва да ми купиш маратонки, тези се скъсват вече и още, и още.... забравям за Жената вътре в мен! Облякла съм я в изгладен пеноар, стар домашен анцунг, широка тениска от времето И-той-някога-като-живееше-тук, често й слагам престилка, попрегърбвам я, обувам я в удобни ниски ботуши, носи тежки торби, пълни с какво-ще-готвим-за-мъжа-довечера, гледам брошурите за намаления на зеленчуците в магазина, забравям да я лакирам в червено....
Онази Жена, която се събужда в мен задъжително по това време на годината, ме изправя в цялата ми женска сила, прави ме силна, можеща, неотстъпчива, интересна, незабравима, цветна, шармантна, кокетка, непоносима флиртаджийка, съвестна приятелка, влюбена, влюбчива, усмихваща, загадъчна, смело казваща Не!...
В най-женския месец загадъчното женско в мен се разбужда, отхвърля зимните уютно-топли завивки на дебелите якета и липсата на себеуважение, намира най-шантавите обици от планински червени камъчета, изважда от гардероба най-цветните дрехи, отърсва от праха обувките на високи токчета, сваля от закачалката отдавна забравеното Колко-съм-хубава и смело закрачва в света навън.
Жените сме смели! Съмнявате се ?! Не се шегувайте! Затворете очи, поемете дълбоко въздух, толкова издълбоко, че да стигнете до всичко женско вътре във вас. Усещате ли зова на онези десетки поколения женски гени, които носите в себе си?! На майка ви, която също е забравила това, на баба ви, на прабаба ви, която вече не помните, на нейната майка, нейната баба... Жената в нас не спи, Вселената я разбужда в най-зараждащият се цикъл - пролетта. Като буйни планински изворни води в нас се надигат вълни на любов, желания, влечения, ставаме като котките гальовно-опасни, отприщват се нови сокове на желания, женска магия и сексуална прокоба, утробите ни искат да забременяват, устните ни да целуват, телата ни да бъдат обожавани.
Исабел Алиенде и Ева Енслър
Откривам снимка на Ева Енслър и любимата ми магьосничка Исабел Алиенде. Харесва ми, че са приятелки, защото харесвам и двете - като стил на изразяване за нещата през-женските-очи. Всяка една от тях ме кара да не забравям, че съм емоционално създание, създадено да ражда, твори, създава, да отдава, приема, обича, мрази, грижи, съблазнява...
Харесвам категоричността на Енслър и нейният вик "Твоята вагина е важна! Чуй я!". Тя първа ме накара да застана пред огледалото гола и да видя всяка гънка, стрия, да ги заобичам както и мъж не може да го направи.. Да чуя вика на Жената в мен и да разбера, че в този напълно мъжки свят моята Женска същност е важна, горда!
Алиенде ме кара да мечтая за онзи живот преди, в който най-вероятно съм била любовница на конкистадор, наложница на богат чилийски плантатор или смела робиня в южните Щати. Харесвам магичния й стил, накъдрените изречения, сладострастните й мечтания, женските й откровения.
Харесва ми да съм Жена в най-женския месец!
Няма коментари:
Публикуване на коментар