Зеленото ме вдъхновява и успокоява! Че след зимата идва живота, че след студеното винаги изгрява слънце, че след дългия сън настава Вселенско пробуждане...
Японското зелено мидори, английското green, цвят на трева, на разпъпило клонче, на ароматен осмомартенски зюмбюл...
Обичам пролетта в кухнята ми - прясно, свежо, зелено, мирише на чесънче, купите са пълни със салатки, наразян зелен лук, запържено масълце, спанак, краставици от пазара, мързеливи червени домати, много магданоз и усещане за живот!
Как синът ми ще разбере, че идва пролет, ако не му направя спаначен омлет с много салата и зехтин?! Ако питате него, за закуска, обяд и вечеря и с две закуски между основното ще има единствено и само МcDonald`s.
Извадих маслото, запържих няколко нарязани скилидки стар чесън, лежал цяла зима на топло и мързеливо в кухнята, нарязах малко зелен лук, изкъпах няколко коренчета със свеж спанак под студената вода и ги накъсах на ситно. Нужен беше и големия стар тиган, попил и запазил вкусове на много подправки, горещ зехтин и всякакви зеленчуци. Замириса на масло, чесън, запържен зелен лук. Забърках две яйчица, хвърлих ги към пържещата се смес на котлона и след минутки пролетния спаначен омлет беше готов!
Нарязах къдрава пролетна салатка, поръсих я със зехтин, сол, изцедих лимон за вкус, добавих няколко изоставени парчета лук и домати и я добавих към неделния обяд с една препечена филийка.
И цялото това зеленчуково-зелено вълшебство от пролетни вкусове се яде .... цял час и отгоре. Синът ми се чудеше откъде да завърти чинията, че да може по-лесно да свърши това мамино наказание изяж-си-цялата-салата. На мода е зеленото! Колкото и да не му харесва!
Няма коментари:
Публикуване на коментар