Има книги, които трябва да се продават със знака "Внимание! Отнася в друга реалност!"
"Повелителката на подправките".. Замечтах я от миналото лято, до миналата седмица ме чакаше в един забравен ъгъл за разпродажба на една книжарница, на една тиха улица, сега я разнасям от стая в стая и се опитвам да разпознавам мириса на копър още във въздуха, аромата на сух чесън сред многото босилек или ригана някъде измежду зехтина и вкуса на бяло сирене, домати и много лук. Да ръсвам подправка за спокойствие, друг път да търся малко люто за страст, после за повече сладост, а тези дни - да търся лек за тъжното си сърце. Опитвам босилек, после помирисвам пипер на зърна, не-е-това, после кориандър, не-е-и-той, може би карамфил, изсушен розмарин, а може би сминдух за спокойствие...
Другата реалност... чета, после готвя... обичайно, по задължение, рутинно за вечеря и в моментите, докато съм до печката, над врящата тенджера и бурканчетата с купени аромати и подправки и сърцето ми е някъде другаде, замечтано-тъжно, по женски свило се, се отваря друга врата в пространството, която ме поглъща за миг и цяла вечност...
Виждам се изкачваща тъмни хребети, краката ми са боси, разранени и окаляни, дрехите - окъсани от много бодили и тесни процепи разстояния, проправям си път измежду девствени гори, търся Нея - старата Повелителка на подправките, старата Майка, живееща незнайно къде на върха на планината. Тя ми прошепна, че трябва да те изстрадам, да те изкупя, за да влезеш в живота ми. Да се боря за теб, да се застъпя за теб, за да се появиш отново в живота ми, да изкачиш стъпалата до дома ми, да влезеш и да останеш.
Виждам я - стара, прегърбена старица, грозна, ослепяла, магична, плашеща, стояща пред запаления огън и многото тъмнина край него, над врящия котел, тихо изливаща повели, заклинания, тайнствени думи. Тя ще ме заведе при теб, но трябва да те измоля... така ми нашепва тя...
Стоя притихнала, изплашена, но убедена с цялото си силно-по-женски-плашливо сърце, че искам да ми се случиш, че съм готова да изкача отново тази планина заради теб. Не знам къде си сега в пространството - може би си някъде около мен или се прибираш в съседния квартал, за да почиваш вечер, може би си в прегръдките на друга... Но Първата майка, старата Повелителка на подправките ми нашепна, че трябва да те измоля, да те изстрадам, да те изкупя. Затова изкачвам тази висока страшна планина... заради теб.
Ей-така, докато съм си със старата престилка, над тенджерата, докато режа лук, добавям картофи, моркови и целина към врящата вода Тя ми нашепна от друга реалност, че трябва да те измоля. С цялата си женска същност да те закопнея, да те поискам, изстрадващо силно, да се подаря, да се смиря, да затворя дивото в стария килер и да извадя кроткото, да те чакам и да се моля за теб...
Изкачвам планината да отида при Повелителката на подправките... Тя ми обеща теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар