Кога да стана жена? Да си лакирам ноктите и да завъртя главата на някой мъж с аромата на DKNY и русата си коса?!
Между моментите, когато правя закуска на сина, мия чинии, тътря тежки персийски килими из стаите, за да им намеря място из кьошетата през топлите месеци, чистя банята, правя обяд, ходя до училище да го вземам, влача прахосмукачката из стаите, отново мия чиниите, отново правя вечеря, меся, пека, пържа, между прането, оправянето на леглата!!!
"Обичам те, но не искам да съм сам!" - ми казва единия, тръгнал си, непоискал да отгледа сина си, защото... не съм била лесна за живеене, боляло го, тръгвал си, за да прави същите неща, но с друга, не по-лесна от мен!
"Ще ти искам ръката, да знаеш! - казва ми другия от другия край на Европа, обаждащ ми се 2 пъти годишно по женски празници и валентински дни за не повече от минута-две... и без дума "Как си?", "Как преживяваш тези дни?", "Студено ли ти е?", "От какво те боли?", "Какво мога да направя за теб?"
Мама казва, че когато обичаш някого, ти се грижиш за него... - чувам всяка вечер напоследък от тв реклама на поредния рекламиран продукт за готвене. И аз вярвам в това! Когато обичаш някого, ти се грижиш за него! Обичам детето си и се грижа за него! Не съм си тръгнала, защото не ми харесва, защото ме боли и още милион пъти защото... И никакви оправдания, че майките така не правят - не си тръгват!
Но като жена като всички онези, тръгнали от онези далечни времена на Райската градина и пра-родителката ни Ева искаме, очакваме, жадуваме да бъдем обичани, обгрижвани, щадени, милвани, питани, защитавани, поискани... Защото не е никак лесно да нося тежки неща на вече силните ми рамене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар