Тръгна ли към големи магазини приготвям голямата торба... Познавам се вече... Уж отивам за картофи, хляб или боя за коса, а пък вчера си тръгнах и със слушалки за компютъра, пластмасова купа в невероятния любим цикламен цвят плюс още милион нужно-ненужни неща... Не можех да не ги купя! Гъбите имам предвид. Едни такива едри, хубави, чакащи да влязат в моята количка. Това беше вчера...
А пък днес - ами сега де!? Като знам само каша от гъби и задушени в масло и копър! Мислих, помислих и набързо отсякох - със зеленчуци.
Голям тиган, от онзи стария, единствения, който успява да приюти огромните количества зеленчуци, които всеки път не успявам да уцеля като количество. Зехтин за полезност, гъби - измити, все така едри и бели, няколко оранжеви моркова за цвят, една тиквичка за мирис на лято и много чесънче, лук и босилек. Последният е на особена почит в моята кухня, заради всички онези моменти, в които е спасявал блудкаво-постния вкус на многото мои манджи. Липсва ли му нещо, бързо ръсвам босилек. Ако така можеше и в живота да става - нещо не е така, както искам - ръсвам босилек и всичко става пикантно-вкусно-ароматно. Мечти!
Първо гъбите. Все така измамно-нежни като вчера, но непредаващи се бързо на горещия зехтин. Просто им трябва време да станат ядливо-ароматни. Точно като жените - въпреки нежния си вид трябва им време да отдадат на горещата мъжка страст. Ако ви е хубаво да изпълните кухнята с аромат на задушени гъбки, хич и не пускайте абсорбатора. После идва ред на също така упоритите оранжеви моркови. И те не се предават лесно, но пък затова накрая добавете тиквичките. На външен вид - тумбести, дори малко грубовати заради зелено-мъхестите си дръжки, а пък така крехки и нежни към горещия котлон. За аромат - бъркайте смело в шкафа с подправки. Към зеления чесън и лук добавете и малко подправка за зеленчуци и много босилек. Не може да не стане вкусно! Гарантирано е, заради всичките цветове и аромати на пролет в тигана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар