Наистина никога не казвайте Никога!
До онзи ден не обичах котки.. честно! никакви, по никакъв повод! дори снимки на малки котенца не ме разнежваха... Обаче когато Вселената реши да променя, го прави безвъзвратно и категорично!
Съседската котка порасна и започна да не се впечатлява от тънкия парапет и стъклената балконска преграда между двата апартамента - моят и този на стопаните си. До скоро ме наблюдаваше само от другата страна, днес успя да си хареса мястото под спалнята ми, да подуши книгите ми, които си чета с удоволствие в специалните моменти само-за-мен, поотърка се в розовата черга пред леглото ми и помърка кротко на терасата, докато простирах и я прескачах внимателно, а тя мързеливо-по-котешки-лениво се изтягаше и сякаш ми казваше Учи се, мила моя, така правят жените!
Погалих я, харесах я, свалих импровизираната преграда от балконски метли и парцали за почистване и й позволих тя да ме хареса. Не знам дали първо си беше харесала терасата, гледката от парапета или точно мен, обаче вече е поканена и без покана на моята тераса.
Приех я като знак - заобичай и това, което не си харесвала до вчера!
Осъзнах, че искам да имам нейната походка - грациозна, лека, по котешки гъвкава и съблазнителна...
Докоснах я без да настръхна от негативна емоция и осъзнах, че се променям.
Вече си имам нова приятелка - съседската котка Карина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар