Не мога да ги разбера мъжете, честно... Преди години съпругът на приятелка на майка се разведе с нея, защото не готвела други неща освен, че правела по цял ден кексове и курабии.
Синът ми по цял ден е готов да яде сладки, шоколад, еклери, бисквити, филии, намазани със сладко... С годините ли си променят вкусовите усещания и предпочитания, не знам...
... обаче снощи, ей-така, между другото, покрай всичките маслени бисквитени истории с пудра захар, в загрятата фурна метнах и едни бутер кифли с локум. Не се изисква завършен кулинарен клас, за да се направи нещо подобно - локум от 60 стотинки, от онзи, със щастливата розоберачка от моето детство на кутията, пакет бутер тесто, оставено следобед на тихо върху кухненския плот да се размразява и загрята фурна привечер. Това е, дори и търпение не ви е нужно - режете както дойде, накъсвате локума както ви падне, мятате в тавата и има-няма 10 минути печене и още толкова изстиване - и локумките са готови. От топлината на фурната и горещия разтопен локум някои от тях няма да имат форма като за витрина на Виенска сладкарница, но това въобще да не ви притеснява. В ученическата чанта, между многото учебници, тетрадки и несесери с моливи локумките ще придобият съвсем различен вид дори и от този на най-неугледните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар