Приятелката ми, онази, женената, с многото компромиси вече 11 години, избухливия втори съпруг и двамата сина, ми каза "Изчакай го! Ще се върне!"
Другата приятелка, така близка на сърцето ми, с огнено-русите коси, високите токчета, с нетърпяща от години слаби мъже, категорично, по лъвски-безкомпромисно отсече "Забрави го! Изпрати го в отвъдното!"
Ти ми каза "Ако няма да завърви между нас, нека да си го кажем". Повярвах! Тръгна си и не разбрах защо не ми каза нищо...
Помня как ме прегръщаше преди заспиване, заравяше се в косите ми, разпилени по възглавницата до теб и ме прегръщаше силно, категорично, топло... Тръгна си и не ми каза нищо...
Всяка нова сутрин си мисля, че си бил само сън. Вече дори съм убедена! Броях само първите 5 дни, откакто не се обади. После спрях, за да не ме боли. Бил си кратък сън, който съм разказала с ентусиазма на харесана жена на приятелките... Не смея да попитам сина ми дали те видя онази вечер, когато му каза по мъжки "Здравей, приятелю!" Тогава ще разбера, че не си бил сън, бил си реалност... Не смея да го попитам...
И спанакът ми загорчява, и лукът загорява прекалено бързо, и гъбите се сбръчкват за ден в хладилника, потъмняват по същия начин, по който потъмнява женската ми същност сега...
Изгуби се, сякаш самодива те отвлече в царството си на забравата... Остана само спомен и телефон с име, който не смея да набера...
Този път ще изчакам, няма да си тръгна първа! До моментът, в който цялата ми женска същност усети, разбере и потръпне от мисълта, че се връщаш... виновен, грешен, блуден... или си си тръгнал още преди да си дошъл...
Няма коментари:
Публикуване на коментар