Семпло, простовато, много, много вкусно... Спанак по манастирски ала-София-Лорен, пролетно, витаминно, много зелено!
Нужни са ви малко масълце, тиган, горещ котлон, първа поява на спанак по пазара, стар чесън, пуснал нетърпеливо пролетно-невъздържано зелени листенца, щипка еротика по италиански и много желание да хапвате семпло по манастирски. Еротика и въздържано-по-манастирски не върви съвсем, особено по пости, но рецептата не е моя, а на София Лорен. Щом тя може да свърже така далечно-несвързани неща като италианска чувственост и манастирско въздържание, значи всичко е възможно...
Първите ми опити да свържа готвенето, кухнята и удоволствието от резултата на масата започнаха преди няколко години с книгата на София Лорен с рецепти. Препоръчвам я горещо за всички онези, които търсят семплите неща, гарнирани с босилек, моцарела, домати, много паста във всякакви варианти и подправки, спомени и стари снимки. Бях си я обещала след някакво завършване на семестър. Тя ми беше награда за търпението, което проявих с обещанието, че ще си я купя едва след последния изпит... защото можех да не удържа на Стрелческия си темперамент и да си я купя-още-сега-на-момента.. Но издържах и тя стана символ на малките ми опити да бъда въздържана и не толкова припряна... тогава. След това съдбата ми даде още събития-малко-големи-уроци по-въздържание, в които трябваше да проявявам сдържаност, но това е друга тема..
Тъй като кухня за мен беше по-скоро понятие за мебели в тясното пространство между две стени тогава, първите ми опити за готвене ала-нещо-по-така и различно от домашния ориз, картофени яхнии и обикновени постни супи започнаха именно от София Лорен. По това време май пак бяха влюбена, но това в тази история няма значение...
Бях толкова вдъхновена от новите си открития за сензитивност в кухнята, че си представях как пристягам престилката, спомен от баба и онези далечни детски времена, в розов цвят на малки семпли квадрати около талията, късам измития спанак на големи парчета, стъблата му хрупат свежо между пръстите ми при всяко късане, как режа чесън, хвърлям натежало парче масло в черния дълбок тиган, запържвам го смело, добавям отцедения тъмно-зелен спанак, разбърквам със старата дървена лъжица, почерняла от многото домашни гозби на мама през годините, минута-две върху горещия котлон и сервирам съблазнително моя спанак по манастирски ала-София-Лорен с чаша студено бяло вино съвсем, съвсем по италиански.
Няма коментари:
Публикуване на коментар