Не се страхувай от силата ми на жена! Не бягай! Не оставяй сърцето ми отворено за теб, ще ми стане студено, не стой навън, ела, влез! Ще се стоплиш! Ще те стопля - с обичта ми, с целувките ми, с ръцете ми, със супите ми .. аз мога да обичам, да давам, да подкрепям, да се отдавам, да мълча, когато е тихо навсякъде около теб, мога и да говоря, и да се смея, да те целувам, мога и да готвя, само за теб, откровено, истински, горящо.. Всичко става лесно, когато ти си тук...
Не се страхувай от силата ми на жена! Понякога искам да я захвърля надалеч, през деветдесет и девет планини, та чак в стотна.. Но така съм се родила - с прокобата и благословията да бъда жена, древна магьосничка, съблазнителна самодива, стара вещица... и още милион лица, живеещи вътре в мен. Сигурно не ги прикривам умело, понякога виждаш крайчеца на вещерската ми стара роба, случайно изпаднал изпод престилката, когато ти готвя смирено, с притихнала усмивка. Затова бягаш, нали? Усещаш магиите, врящи в кръвта ми, напипваш пулса на силата в мен по бялото ми отдаващо се тяло вечер и се страхуваш да останеш... Не бягай! Моите магии не са лоши. Нося ги от милион години в мен! Така е и така ще бъде! Прокоба! Благословия! Предаваме ги от жена на жена поколения наред, докато свят светува... Бог ме е докоснал в утробата на майка ми, пожелал е да бъда Жена, да нося любов, да изпращам, да отдавам, да посрещам, да готвя, да обичам, да прегръщам, да чакам, да се моля... Дал ми е женска магия, сила, проклятието да бъда слабата, когато всъщност нося теб и целия твой свят. Бог е решил да бъда Жена, да вляза в живота ти и да те обичам, да ти се отдавам, да те чакам, да посрещам погледите ти с тихо обожание, да те целувам, да те мисля, когато не те виждам...
Прибирам косите си, вързвам ги в дълга плитка, изваждам доброто в мен, слагам престилката, после голямата тенджера на печката, пускам огъня, добавям зехтин за благост, зелен лук за аромат, червен пипер, от онзи, от стритите на прах люти чушлета за щипка съблазън в гозбата, за да те подпалва само за мен. Добавям го с усмивка, с древното вещерско разбиране, че ако прекаля с лютото, ще запаля още по-лютото в теб, затова премервам внимателно малката си магия, ръсвам кратко заклинание за любов, отдаденост и влюбен поглед, добавям топла вода, за да запаря вкусовете и ароматите, крехък спанак, за да ме виждаш свежа в ръцете си вечер, малко ориз, за да угаси дивото мъжко в теб и оставям на тих огън да къкри.
Мога и да бъда лоша. Да не премеря нарочно лютото в чорбата. От канелена сладост да се превърна в сбръчкана люта чушка. Не съм виновна и заради това... Наследство ми е, дошло е с раждането ми! Когато в погледа ти не видя обожание, благодарност, когато усетя магията на друга жена по кожата ти, по мислите ти миришещи на изневяра, похот и друго женско тяло... тогава се пази от мен! Вещицата в мен се събужда! Изважда кротко от прашясалите рафтове в килера гърнетата с диви билки, стари отвари, нокти от дива котка, косъм от черен глиган, бъбрек от плъх... Запалвам огъня, забърквам тайни, прастари отвари, пълни със злоба, отмъщение, проклятие, мъст, наранена женска душа... Не съм виновна за това, магията в мен се надига, става отприщващо-опасна, съска, мрази, къса, отровни погледи, супи със стари заклинания, магии за любов, съблазнителни погледи, самодивско лудо биле, много, много клетви и магии... Не съм виновна, от силата в мен е.. Нося я по наследство, предадена ми е.. така, както ще я предам на жените след себе си...
Не се плаши от мен! Ела, остани! Мога да обичам, да се отдавам, да правя топли супи... само за теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар