Обожавам месец март! Заради слънцето, но и заради студените сутрини, заради пролетния топъл вятър, но и заради снежните дни... Хитро, по женски се подсмихвам на някоя изпусната мъжка приказка как март е типичен женски месец - изненадващ, непредвидим, от слънчеви топли дни до зимни пързалки...
Момичета, днес е снежно-студено-пързалящо се само заради нас! Баба Марта се подсмихва на всеки малък и голям мъж, мислещ си, че познава женската природа! Вчера беше пролет, днес е вече зима. Утре? Никой не знае... дори и самата Баба Марта! Непредвидими, крайни, дръзки, студени, топли, обичащи, гневливи, търпеливи, емоционални ... и още, и още по женски красиви!
От десетилетие този празник придобива хубавия смисъл на детското "Честит празник, мила мамо!" Събирам всяка картичка, рязана от цветен картон с желание да-зарадвам-мама, изрисувана със сърчица и цветни моливи. С всяка година почеркът на детската му ръка става все по-уверен в пожеланията си, но обичта му не се променя, тя е все така по момчешки сладка Мамо, къде са ми онези дънки?, Мамооо, дай ми хавлията!, Мамо, къде си? Мамо, боли ме стомахът!
Днес, съкровено, интимно и по женски благодаря на всеки мъж, появил се в живота ми! Години мислено обвинявах всеки един, че идваше, вземаше и си тръгваше... Сега благодаря на всеки един за това, че не дойде да ме унищожи, а дойде, за да ме създаде! По-силна, но все така ранима, по-изправяща се, но все така емоционална, по-можеща, по-слаба, но и по-вярваща! Благодаря на всеки един, който дойде, даде и си тръгна... за да стана Аз!
Няма коментари:
Публикуване на коментар