Мирисът на масло, ванилия и пудра захар ми напомня за онези хубави дни преди много, много години, когато мама имаше светлосин пеноар, беше мнооого по-млада, някъде на годините, в които бях аз, в неделя цялата къща замирисваше на масло и на руло, навито със сладко от ягоди. От онова хубавото, което моята баба правеше през летата на двора под асмата.
Специално избирах днес маслото от магазина, не трябваше да е никакви евтини варианти тип-замразена мас. Смлях кристална захар набързо на кафемелачката, неизползвана от години, открадната преди много години от кухнята на баба. Засипах мекото масло с много пудра захар, забърках със старата дървена лъжица, после включих и миксера в разбъркването. Добавих яйчице, брашно, бакпулвер, заради който синът ми притича до магазина по тъмно. Забърках, обърках, замесих, включих фурната, извадих формичките, застлах тавите с хартия за печене и опекох - сърчица, цветенца, зайци, звезди... Къщата замириса на масло както в онези далечни времена, когато аз бях на годините на сина ми, а майка - на моите сега и всичко беше по-различно... дори и вкусът на маслото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар