Не, не бях на морския бряг по това време на годината. Не посрещнах изгрева на първия ден от оставащата половина и на тази година със шума на вълните в прегръдките на някой романтичен силен момък... Не че не ми се искаше, въображението не чака моето разрешение, за да създаде идеална картина на мечтаната сутрин...
Но пък Силата, която управлява тази Вселена, ми позволи да посрещна утрото, промуши слънчев лъч измежду спуснатите щори, събуди ме внимателно и леко като грижовна Майка и ми позволи да усетя енергията от това магическо утро - изгрев, сутрешно събуждане на градски птици, Вселенска тишина, утринен хлад и много, много вътрешни усещания за красота, хармония, баланс, мечтание, любов, копнеж...
Обичам утрините, независимо дали са свързани със специални дни като днешния или са просто ново Начало... точно така, харесвам ги заради Началото, заради Новото, заради приятното усещане, че ето, точно това е Деня, в който мога да го срещна, Него, мечтания, или да получа хубава дума, вдъхновяващ разговор, да се почувствам сладка, безбрежна и магична, цялата Аз...
Но най-хубави са утрините, в които си очакван, в които си нужен и обичащ!
Пък още повече, ако са на брега на морето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар