Когато се разделям с един мъж, за да е по-безболезнено за мен, винаги използвам един и същ похват - казвам, че много го обичам..и то си е така, но ще се омъжвам и ..съжалявам много... да ми пожелае щастие! Не знам защо и как, но този прийом винаги действа! Използвам го, когато съм се наситила на мъжко бездействие и много празни приказки и тогава ..хоп, Обичам те, но ти не направи нищо по въпроса, ще се омъжвам за друг!
Тогава получавам сърцеразделателни съобщения, които пазя в архива на съобщенията в телефона, как съм най-прекрасната, най-топлата, най-най-най--- ... и затварям с удоволствие тази врата!
Обаче тази врата тук, уж я затворих, пък понякога скришом я отварям - я някой заблуден спомен или смс, но все ми припомня копнежа по него...
Съдбата като реши да се шегува, го прави като за последно... Този, в които се влюбих, ама наистина, безнадежно, отчаяно, истинско беше чужденец. Де да говорехме и един език! Когато го видях на снимка, която ми изпрати моята приятелка един есенен ден на 2009, се препънах в своята категоричност, че ще обичам само реално, близко и мъж най-много от съседен квартал..Този мъж беше от близка държава, говореше само неговия си език, от който аз не отбирах нито една дума, но имаше най-хубавите детски-по мъжки добри очи, в които се влюбих веднага. Неговата поява ме спаси от кошмара на болничните дни покрай братовчед ми в онкологията и безнадежността на всичко... Той беше представата ми за мъжа, който трябваше да дойде в живота ми. В онази есенна 2009 година, когато останах сама, налагащо-се-справяща с всичко от ежедневието, си представях в онези ранни сутрешни часове на есенен изгрев, когато в претъпкания автобус, трудно изкачващ се-пръхтящ към "Цариградско шосе", на път за училище пазех детето си от другите едри жени, че там, някъде на изток, има един мъж, който е важен за мен, който е цялата моя представа за Него!
Докоснах се до него, почувствах любовта му, можех да го обичам и без да говоря свободно езика му, докосвах го, без да зная как да го попитам кое-ти доставя-удоволствие... Обичах го с цялото си мое желание за него, исках да е без условия, без утежненията на думите, но в безсилието да обясниш колко все пак е важен за мен...
Днес отново ми припомни за себе си, а уж бях затворила тази врата безвъзвратно... Но в това мое женско сърце кое е безвъзвратно?! Готова съм да го обичам, да се стоплям в ръцете му, докато... другият се сети, че ми трябва огън! Тогава съм готова да се приютя при него..безвъзвратно, обичащо, вечно! Стига да ми стига топлината и огъня!
Няма коментари:
Публикуване на коментар