
Все по-често си мисля, че женската ми природа наистина следва земния цикъл. Странно, но с всичките дъждове, светкавици и бурни гръмотевици, и моята Душа се беше разбунтувала по лятно след високите градуси емоции, които ме бяха завладели тези дни. Извивах се вътре, трещях, гневях се, обръщах се отвън и отвътре, много плаках, много пречиствах себе си, вътре в мен имаше хиляди волтове напрежение, което сякаш прихващах от напрежението на природата отвън..
Сега съм спокойно море, олекнало, изпразнено от бури! Щом и хляб замесих, значи зараждането отново се събуди в мен и съм готова да творя, да създавам, да давам, да подарявам, да обичам, да не искам, просто да давам...
Eто го моето бебе, току-що родено и изпечено, на топло в бабините завивки, да си пообиколи нивката, да си вземе от топлината на фурната, да си поеме въздух и да извади аромати, вкусове и пречистваща сила за довечера на масата. Ще разчупвам хляб за мъж! Нека се раждат хубави неща в живота ми на жена!
Бабините шевици - ръцете й са създавали красота бод след бод, вечер след вечер, очите й са се уморявали на нощната лампа, присвивала ги е, за да вижда по-добре къде се мушва иглата, ръцете й са носили бодванията на немирната игла, но пък вярвам и с цялата си женска Душа наистина я разбирам, че вътре, в себе си е била много удовлетворена от женската си създаваща природа, точно така, както аз откривам в това да правя питки - с дебела коричка, малко неугледни, понякога в повече корави, но създадени от моите ръце и със силата на цялото ми женско желание да творя, да създавам, да раждам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар