Докато гледах филмът на Искра Ангелова по БНТ "Хляб и шоколад", си поплаках... ей-така, откровено, чисто, освобождаващо, по женски... Някой говореше за това, за което най-много копнее душата ми на жена - да меся хляб, да свещенодействам в кухнята, да пълня чушки, да пека сладкиши, да давам топлина, която съм приела от топлата печка, да давам милост с мляко преди лягане с настъргано индийско орехче (по рецепта на Виргиния Захариева, http://www.zvergi.com/). Обещах си да си купя още в понеделник нейните "9 зайци" и "бременната й" книга.
И установих дълбоко, искрено, че маята и брашното са тези, които липсват като спойка в живота ми. Липсва ми да меся хляб на Него, на този, който ще се връща уморен от работа, ще ме прегръща докато аз съм с набрашнени и лепнещи в тесто ръце, ще сервирам, ще се провиквам на сина ми да слага приборите и да побърза да нагъва салфетките.. Липсва ми спояващото лепнещо тесто за хляб! Просто няма за кого да меся... или може би просто трябва да започна да меся, нещо като първата крачка в случването на нещата в живота ми..
Докато гледах историята за хлябът и шоколадът, мислено направих бърз преглед на женските си познанства и най-очаквано-неочаквано установих, че женените жени месят, пекат, нещо се случва в кухните им, фурните им работят, ръцете им пълнят, месят, бъркат, режат... Затова ако трябва да цитирам Ескивел (без да мога да го направя съвсем конкретно, защото изпратих всичките й книги на лятно пътешествие по къщите на познати и приятели).. готвенето сплотява, всичко се върти в кухнята на един дом, той е Центърът, мястото на свещенодействие, магии, вълшебства, топли лекуващи супи, меко тесто, хрупкава коричка, запечено месо, въргалящи се в много зехтин мързеливи зеленчуци и всичко в много, много, много любов, на която е способна една жена!
От утре започвам да меся хляб! За да се замесят енергиите около мен, да втасат и отлежат хубавите неща, за да се опекат жадуваните мои женски откровения!
Няма коментари:
Публикуване на коментар