Днес съм много вдъхновена... въпреки многото ходене, болките в ходилата и юлския следобеден пек! Има дни, в които сякаш Вселената ми намигва закачливо и ми казва: "Радвай се днес! Това е за теб!"... Дълга и широка е да разказвам откъде заплетох къделите и плетките в мислите си за пътуване до Гърция, но всичко премина от някакво невинно желание да се кача на автобуса и да отида при бащата на детето си съвсем изненадващо и нечакана от никой там (ама това е и причината да не последвам спонтанните си емоционални подскоци - че не съм очаквана :), та се стигна до изрязване на списания "GO GREECE", лепене по импровизирани мои на две-на три скалъпени табла с разни мидички и картини от толкова мечтана моя Гърция. Харесвам атмосферата там, следобедната тишина, кокетството на малките дворни масички с малки фенери в градината, падналите портокали по тротоарите, многото зеленина и ... ах, моретоооо! Има нещо чисто, далечно неБалканско във въздуха, мирише ми на свобода, усещания, узо, много гръцка салата и зехтин! Ей затова я обичам Гърция - заради усещанията, които ми дава! Най-вероятно Австрия или Германия не биха ме вдъхновили така, както този юг на Европа!
Та след всичкото четене на "Тайната", "Подсъзнанието може всичко" и все книги от този род днес ми се намигна готино, закачливо, с кокетство и аз толкова се зарадвах като дете...
От години си обещавам да вляза в един голям мебелен магазин в квартала и почти никога не си намирам път натам.. И днес не ми беше цел, но кое ли пък ме накара ей-така, просто да се отбия и да вляза... и когато влизам, насреща ми стелаж с намалени книги и пред погледа ми стои ... "Самоучител за българи по ГРЪЦКИ ЕЗИК"! Вътрешно толкова се усмихнах, че цялата грейнах. Тъй като съм много спонтанна в покупките си и после, разбира се, когато разумът ми се върне в къщи, ядосано скръства ръце и ме пита защо все пак купих нещо толкова неразумно, което хич не ми трябва точно в този момент! Затова, за да не се повтаря този сценарий всеки път, пообиколих магазина съсредоточено около 15 минути и след това си казах, че този самоучител, намален на всичкото отгоре, не случайно е пред погледа ми, затова трябва да го купя! За да задвижа енергията около себе си, за да си повярвам, че хубавите неща се случват, но когато направиш първата крачка. Е, това беше моята първа крачка - взех го и смело си го купих! В една книга, която можеш да си дръпнеш от интернет ей-така, като на шега за 1 минута, "Играта" пишеше, че ако искаш да станеш богат, просто... трябва да се държиш като богат.. И аз сложих началото - купих си самоучител! И се чудя като Елизабет Гилбърт от "Яж, моли се и обичай!" в началото на ненаписаната още моя книга дали това е нещо, на което трябва да обърна внимание и да последвам знаците. И тя зачете своя италиански разговорник в началото на книгата си и след няколко месеца вече ядеше паста в центъра на Рим и най-вкусната пица с моцарела в Неапол.
Не знам дали това е Пътя, или просто малка отбивка, която Вселената направи за мен, защото се смили над наистина детските ми истински копнежи и реши да ми подари ден радост и мечта по морето... Не знам, но пък днес имам подарък! И това е толкова хубаво-лятно-очаквано-подарено!
От години си обещавам да вляза в един голям мебелен магазин в квартала и почти никога не си намирам път натам.. И днес не ми беше цел, но кое ли пък ме накара ей-така, просто да се отбия и да вляза... и когато влизам, насреща ми стелаж с намалени книги и пред погледа ми стои ... "Самоучител за българи по ГРЪЦКИ ЕЗИК"! Вътрешно толкова се усмихнах, че цялата грейнах. Тъй като съм много спонтанна в покупките си и после, разбира се, когато разумът ми се върне в къщи, ядосано скръства ръце и ме пита защо все пак купих нещо толкова неразумно, което хич не ми трябва точно в този момент! Затова, за да не се повтаря този сценарий всеки път, пообиколих магазина съсредоточено около 15 минути и след това си казах, че този самоучител, намален на всичкото отгоре, не случайно е пред погледа ми, затова трябва да го купя! За да задвижа енергията около себе си, за да си повярвам, че хубавите неща се случват, но когато направиш първата крачка. Е, това беше моята първа крачка - взех го и смело си го купих! В една книга, която можеш да си дръпнеш от интернет ей-така, като на шега за 1 минута, "Играта" пишеше, че ако искаш да станеш богат, просто... трябва да се държиш като богат.. И аз сложих началото - купих си самоучител! И се чудя като Елизабет Гилбърт от "Яж, моли се и обичай!" в началото на ненаписаната още моя книга дали това е нещо, на което трябва да обърна внимание и да последвам знаците. И тя зачете своя италиански разговорник в началото на книгата си и след няколко месеца вече ядеше паста в центъра на Рим и най-вкусната пица с моцарела в Неапол.
Не знам дали това е Пътя, или просто малка отбивка, която Вселената направи за мен, защото се смили над наистина детските ми истински копнежи и реши да ми подари ден радост и мечта по морето... Не знам, но пък днес имам подарък! И това е толкова хубаво-лятно-очаквано-подарено!
Няма коментари:
Публикуване на коментар