Снежанка чакала 100 години, докато принцът я събуди с целувка, като преди това е трябвало да изтърпи не малко омраза от страна на мащехата си - отровни ябълки, гребени и коланчета... и после 100 години самота...
И Пепеляшка не е била със завидна съдба - да чистиш, бършеш на три злобни женици, които освен че са грозни, са и завистливи, че и отмъстителни.. А и тя чакала принцът да я намери по стъклената пантофка, като преди това цялото женско царство трябвало да се изреди и да напъха крака си в това изящество! Кой знае колко време е трябвало да чака, докато я намерят край огнището...
Познавам жени, които чакат, стоят в една връзка и чакат - той да реши да се ожени за нея, да имат деца, да се разделят, да я заведе на почивка... Ей-това с чакането в една връзка ми е най-трудно.. то не че не си чакам нещо си в 100 години самота, но фактът, че на някой мъж му е трудно да направи нещо за мен, не мога да понеса! Вземам си багажа и тръгвам.. и повярвайте ми, никой не ме е загонил да остана... което пък в такива моменти си мисля, че не съм била и важна.. Да, обичали са ме по някакъв техен си начин, но не е бил моят.
Вярвам, че любовта е действие, или поне до скоро... И тъй като човек се променял на всеки 7 години по решение на Съдбата, явно и моите 5 х 7 години са периода ми на промяна - най-вече в обръщане на представите ми за себе си, света, хората и техните действия...Сега си казвам, че може би чакането си заслужава един ден, кой знае... Ей-така, да преживяваш всеки ден с този човек, да не очакваш, да не чакаш краен резултат, просто да живееш с него и наистина да му се радваш! Да оценяваш това, което точно в този момент ти се е дало, защото утре ..никой не знае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар