Сложих си брачната халка! Бях си обещала... След 11 години от онзи момент, в който ми беше сложен пръстенът на вярност и обещание до-като-смъртта-ни-раздели... Не бях я слагала цели 8 години, когато я запокитих на дъното на душата си и в сандъчето с бижута и си бях обещала, че един ден ще я продам. Ненавиждах я! Тя ми носеше спомени от онези усмихнати моменти, в които си шепнехме хубави думи, обещавахме си без думи , само с погледи, че ще сме до края заедно, за всички мигове, когато правехме любов, за всичкото онова "Обичам те!", което изпълваше целият мой свят с любов...
После я свалих, грозна ми беше, наистина мразех това, че ме унижи, че останах необичана, че ме измами...
Цели 8 години самота..търсене сред други мъже, обещания без действия, очаквания, много очаквания, много сълзи след това..
и ето сега, докато пръстите ми шарят по клавиатурата, на дясната ми ръка отново сложих халката. Вгледах се внимателно в нея... Не като онези 24 години, в които я сложих. Не в като онези 28, в които я скрих. В моите си сегашни 35, когато съзнателно поисках да я нося, за да я преоткрия отново, за да усетя желанието да бъда съпруга, момичето на някой мъж, жената на живота.
Вгледах се в нея и видях белези по златото по външната страна. Това беше времето, когато пишех дипломната си работа на пишеща машина, това беше времето, в което бяха първите ми нескопосани опити да готвя, моментите, в които съм правила любов с него, сигурно тази халка е била с мен по време на раждане на сина ми, когато видях очите му за първи път... Нося я и виждам белезите по златото и си мисля за всички онези моменти назад, преди векове, когато бях, онази, друга, по-млада, по-наивна, по-кипяща, по-нетърпелива и по-нетърпяща...
Сега съм с цели 8 години по-стара, халката си е все същата, носеща белезите на отминалото, но копнежът ми за дом и семейство и в милиони пъти повече от онези 24 години, когато вярвах в наивните приказки и в наивната любов без усилия, просто в нейното случване. Сега вярвам, че любовта изисква усилия - осъзнати, търпеливи, възнаградени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар