Ако можех да върна времето назад.. така си казваме всички, когато си спомняме всички онези моменти, които не сме оценили, а пък незнайно как с времето те са получили специално място в спомените ни...
Август на горещото лято на 2007.. Не е толкова далеч, но спомените ми сякаш ме връщат в някаква друга ера, друг мой живот, друга аз... Дали съм оценила всичко това тогава, на момента..Едва ли!!! Тази съзнателна дейност се опитвам да осъществявам едва в последната година - да се опитвам да съпреживявам сега и тук, на момента! Оттогава харесвам Сарафово, въпреки шумотевица от летището, препълнения по съботно-неделно плаж, новото строителство и близкия натоварен път за Варна.. Имаше нещо романтично, неповторимо, спокойно, селско-идилично, и пак романтично, неразрушено в крайна степен от новите модни тенденции в този квартал на Бургас. Спомням си, че като се върнах, веднагически започнах да търся из интернет цени на имоти и се замечтах за малка къщурка край морето, привечерен хлад, бриза от морето, мириса на водорасли и риба, асма с тежък кехлибар и студена бира, вечерна разходка и много морска тишина...
Тогава ме терзаеха други въпроси, свързани с работата ми и цял един ден се търкалях на плажа на спокойствие, само Аз и сама със себе си, нямаше много хора, захвърлих хавлия и всякакви модерни неща като лосион против слънце и мобилен телефон.. лежах върху бодящият ситен пясък до почти залез сленце, гледах морето на крачки от мен, мислите ми плуваха някъде и се почувствах в мир със себе си и всичко, което се случва в моя живот! Първи някакви такива осъзнати опити да търся хармонията не извън себе си, а вътре някъде в мен...
Спомням си и онези хубави обеди, когато изпечени като рачета, с пясък по дупето, между пръстите и дори в устата, аз, той и сина ни отивахме на студена биричка и пържени калмари под лозата на местната кръчмичка. Бяхме заедно! Това повече почти не се повтори, не знам дали Бог ще ми даде подобно изживяване отново, но онзи първи път на заедност в онези миришещи на риба и картофки обеди за мен беше началото да се опитам да простя - на себе си, на него и най-вече да повярвам, че един човек може да те нарани съзнателно, но в повечето случаи го прави несъзнателно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар