"... и се чудя дали съм способна да бъда слънцето за някого, целият свят, за някого. достатъчно ли съм съсредоточена, че да бъда средоточие в живота на някой друг? Но когато една вечер най-сетне повдигнах тази тема пред него, той (Филипе) каза: "Молил ли съм те да бъдеш този човек, любима? Молил ли съм те да си центърът на живота ми?"
.... Виж, аз съм на петдесет и две години. Повярвай ми, вече знам как е устроен светът. Познавам, че ти още не ме обичаш, както те обичам аз, но истината е, че това НЕ МЕ ПРИТЕСНЯВА. По някаква причина мисля за теб по същия начин, по който мислех за децата си, когато бяха малки - ЧЕ НЕ Е ТЯХНА РАБОТА ДА МЕ ОБИЧАТ, А Е МОЯ РАБОТА АЗ ДА ГИ ОБИЧАМ. Можеш да се чувстваш както искаш, но аз ще те обичам и винаги ще те обичам."
Яж, моли се и обичай,
изд. Прозорец, 2008
Елизабет Гилбърт
Мисля си, че зная как да обичам детето си - някак безусловно, без обяснения, без обещания, просто да го обичам, защото е моето дете.. И ако любовта е еднаква към всичко, т.е няма различна любов, тя е просто добрата енергия, която изпращаме към Вселената въобще, по тази причина трябва да обичам безусловно и мъжете в живота си?! Обаче тъкмо това занимание хич не ми се отдава лесно. Дали защото в годините съм затвърдила общоприетите порядки и неписани правила, че мъжете така, а пък жените - иначе, че мъжете така трябва, а пък жените - по този начин...
До прочитането на този момент в книгата на Гилбърт съм си мислела по този въпрос - мога ли да обичам, но без да очаквам и изисквам? Ей-така, просто да обичам - безусловно, без да очаквам внимание, тихо, но не страдалчески, някак отдадено, щастливо вътре в мен, без да се вглеждам какво ми дава обектът на моята любов?!
Признавам, явно съм доста обременено от предразсъдъци човешко емоционално същество, защото изисквам, очаквам, наблюдавам под лупа действия и чужди мисли, терзая се, боря се със себе си... С една дума, трудна ми е безусловната любов! Да зная, че обектът на любовта ми не отдава значение на вниманието ми, защото..просто го отдава на друга...
До вчера имах чудесна защитна реч относно моите изисквания как да бъда обичана! Ами да, имам изисквания как да става това, почти нещо като инструкции, когато пожелаят да ме имат по-отблизо :) Оправдавах се с това, че дори и цветята са различни и когато си купуваш някое от тях, то върви с инструкция колко да бъде поливано, къде да бъде слагано, колко светлина му е необходима и т.н. упътвания... Така де, и аз съм цвете с инструкции...
Обаче днес се позамислих мога ли да обичам просто ей-така, без всякакви утежняващи фактори в мислите и емоциите, да изпращам любов към човека, който сърцето ми харесва, а пък той въпреки всичко да си пие кафето с друг обект на неговото сърце... Аз гоня теб, ти гониш нея, а пък мен кой ме гони? :~)
И знам, че това може да стане само и единствено, когато в повечето дни се радвам на себе си, на усещанията в мен, на хубавия ден въобще - безусловно, усмихнато, спокойно. Ще има дни, в които ще изисквам, ще роптая, но ще мога да се радвам на дните си в този живот само, когато хубавите дни в месечния календар са повече от тези, в които емоционалният ми баланс е разцентрован!
Няма коментари:
Публикуване на коментар