Веднъж чух един прочут дизайнер да казва на булимична манекенка,
докато наместваше оскъден,полупрозрачен парцал
за седем хиляди долара върху кокалите й,
че най-красивата женска дреха е сияйната усмивка.
Исабел Алиенде,
Афродита, приказки, рецепти и други афродизиаци
(издадетлство Колибри, 2006)
Женственост е розово, бяло, цветно, топлина, "Благодаря", усмихване, "Бих ли могла да Ви помогна?", топли женски ръце, чувствително сърце, пълна Душа, даване, сияние на Душата в и без любовна връзка, много разбиране, съчувствие, благодарност, желание да му сготвиш, да бъдеш неговата ин-половина, да го слушаш с разбиране...
Наблюдавам жените в семейството си, сродните ми женски Души, познати жени и непознати... И често си мисля, че женското, онази бяла част от кръга с черно-бялото ин-ян, по-топлата половина от всичко в тази Вселена, е Доброта, Спокойствие, Тишина, Топла дума, Сгушеност, Подадена ръка, Хармония въобще...
Обаче....
Грубо ми се струва простата сметка на модерния свят, в която
ново червило + голи снимки по бельо + арогантни нацупени устни + брутални разголени снимки + високи токове + изкуствени масури + къси поли + силикон + нов парфюм + скъпа дреха
да е равно само и единствено на Жен(а)ственост!
Къде в сметката да добавя сиянието от вътрешна влюбеност, усмихнатост, благодарност, помагане, топли очи, отвореност на ръцете?!
