Каквото и да напиша за филма или книгата на Лаура Ескивел, ще бъде все така прозаично и клиширано. А зная, че усещанията и магията за този филм идват от семплия начин, по който любовта и страстта вървят ръка за ръка през цялото действие.
Няма парадности, визуални ефекти (като изключим тук таме някой фойерверк от появата на духа-зла майка в някоя гръмотевична вечер), залези от мега-холивудски филми... има простота на изразяване, погледи, свенливи усмивки, страстни натискания скришом привечер зад напечените от слънцето зидове и между развятите бели чаршафи, търсене на погледи и много, много нарязан лук, сълзи и розови листенца. Готвене, страст, докосвания, еротика, пъдпъдъци в розов сос, ябълков крем с копнеж, сватбена торта със сълзи...
Обожавам стилът на Ескивел точно толкова, колкото на Алиенде... или съвсем мъничко по-малко, но латино-американската страст във всяка тяхна книга е толкова в пъти силна, че забравям за часове, че съм домакиня в краен квартал и си представям колко съм зовяща и знойна жена в някой чифлик в Чили или може би в Мексико, запретнала полите си, показала сластно краката си, мачкаща грозде, потънала до колена в гроздов сок и мъжки страстни погледи. Не съм виновна аз за тези въжделения, виновни са Алиенде и Ескивел! Събуждат дремещите в мен женски аромати и съблазън, изваждат сластните усещания за хубаво вино, черен хляб, домати и маслини, за женска магия и много любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар