Щастливият китаец

Днес видях един щастлив човек!

Да, вярвам, че е щастлив, защото беше усмихнат - един такъв мил, с широка усмивка, смеещи се очи и искри в очите, наистина блестящи очи..

Чакам си реда в Общината с номерче в ръка, навън е почти температурите в ада, следобедно време, средата на юли, останалите чакащи като мен са отегчени и потящи, охраната - възрастен господин ни впечатлява с историите си от времето, когато е обикалял света...

И изведнъж се появи той, Щастливият човек с детето си. Не, не беше избягал от специализирано заведение за душевно болни, просто беше емигрирал от Китай и се редеше чинно с мен и останалите, за да оправи бюрократските изисквания към него, за да живее свободно в тази държава, от която аз искам да емигрирам! Той, Щастливецът, сияеше от усмихнатост! не знам дали точно днес не беше спечелил от тотото, пък може и да му се беше родил син, а най-вероятно е да са му отпуснали ведомствено жилище, но наистина сияеше на фона на цялата отегченост във фойето на Общината.

Охраната му асистира в изтеглянето на "печелившо" билетче от автомата, който урежда кой след кого е на тази опашка, позададе му няколко въпроса за курортите на Китайско море, Хонг Конг дали е територия на Китай, свободно ли се ходи там и колко знака има тяхната азбука. И този човек разбираше чудесно български, беше облечен наистина прилично добре, но за разлика от мен и опашкуващите като мен се усмихваше! Не, той наистина сияеше! Очите му сияеха! но не защото беше слънчасал от почти 35 градуса навън. Беше щастлив, той, емигрантът, тръгнал да търси нов живот, нови възможности, съзнателно напуснал страната, в която се е родил и стъпил на нов континент, за да осигури нов живот, най-вероятно по-добър за себе си и семейството! И беше толкова сияещ!

Щастливият китаец е поредният учител, който Бог ми изпраща по Пътя и ми казва "Погледни го! Той има всичко, което му е необходимо!"..а най-вероятно притежава толкова малко...