Обичам кафето! Ама в неговия по-съвременен вариант, с много мляко и кафява захар, ако може и канела отгоре, това е равно почти на удоволствие от гледка на любимото ми море...

Преди години можех да пия чисто турско варено кафе, без захар, ей-така, поглъщах огромни количества без да усетя  удоволствието от пиенето му... 


Оправдавам се, че на тези години какво ли съм разбирала от осъзнатост на мига, от усещания на вкусове и въобще, поглед върху малките моменти удоволствия.. Поне при мен  израстването се получи в някакъв по-късен, зрял период.. Мисля си, че сегашните девойки на 20 години са по-зрели от мен на тези години - повечето знаят какво искат, как да го получат и накъде вървят...

Та за кафето или по-точно за моето мляко с кафе.  Свързано е с мигове само за мен, на някакви такива мои си-съкровени-тайни моменти само за мен... Обичам да го споделям с приятелки и сутрешно бърборене по час по телефона за какво ли не.. напоследък харесвам тишината със самата себе си и книги, мои-си-такива-за Душата..

Обичам и кафето по обед, когато набързо моята приятелка открадва от работната си почивка и си говорим пак за най-различни неща, повечето случващи се-преживени-вътре-в-нас... Обичам атмосферата на тези обедни coffee-тyme, защото са в атмосферата на Costa Cafe, Onda и напоследък в най-артистичната отпускаща душата атмосфера на Goblet Bar.. едно-такова-мързеливо-лятно-обедно, тиха централна софийска уличка, слънце, сянката на стара аристократична къща и много женски приказки.. моето тайнство!

Помня и миналогодишното си лятно кафе, пълно с Любов, истинска, такава, изпълваща, страстна... Харесвах  го, цялата ми Душа го харесваше, и имах удоволствие да споделя обедно капучино само с него... Почти не се разбирахме, защото говорихме различни езици, но няма да забравя моите усещания този ден - 11 юли... Капучино, сърце, кафява захар, той, аз, лято, пътуване и много пълна Душа...